Дълги стени

Дългите стени са фортификационно съоръжение в Древна Атина.

Въпреки че дълги защитни стени са били издигани на няколко места в Древна Гърция, особено в Коринт и Мегара,^[1] терминът Дълги стени (на старогръцки: Μακρὰ Τείχη) най-често се отнася до стените, които свързват Атина с нейните пристанища в Пирея и Фалерон.

Построени в няколко фази, те осигуряват сигурна връзка с морето дори по време на обсада. Стените са имали дължина около 6 км^[2], първоначално са построени в средата на 5 век преди новата ера, разрушени са от спартанците в 403 г. пр.н.е., след поражението на Атина в Пелопонеската война и са възстановени отново с персийска подкрепа през Коринтската война през 395 – 391 г. пр. Хр. Дългите стени са ключов елемент от атинската военна стратегия, тъй като те осигурявали на града постоянна връзка с морето и пречат на пълната му обсада по суша.

История

Ранна история

Древната крепостна стена около Акропола е разрушена от персите по време на окупацията на Атика през 480 и 479 г. пр. Хр., част от гръко-персийските войни. След битката при Платея, нахлуващите персийски сили са отблъснати и атиняните могат да заемат отново земята си и да започнат да възстановяват своя град. В началото на реконструкцията започва и строеж на нови стени около самия град (стени на Темистокъл, (на гръцки: Θεμιστόκλειον τείχος)). Този проект предизвика опозиция от страна на спартанците и техните пелопонески съюзници, които са обезпокоени от увеличената мощ на Атина. Спартански пратеници призовават атиняните да не се заемат със строителство с аргумента, че една укрепена Атина ще бъде удобна база за нашественици, ако я превземат, и че Коринтският провлак ѝ осигурява достатъчна защита. Въпреки тези опасения обаче спартанците не протестират категорично и всъщност дават полезни съвети на строителите. Атиняните пренебрегват техните аргументи, напълно съзнавайки, че ако оставят града си без стени, остават изцяло на милостта на пелопонесците^[3]. В разказа си за тези събития Тукидид описва поредица от сложни машинации на Темистокъл, с които той разсейва спартанците, докато стените не са изградени достатъчно високо, за да осигурят адекватна защита^[4].

В средата на V век пр. Хр. започват военни действия между Атина и различни пелопонески съюзници на Спарта, по-специално Коринт и Егина. В течение на военните действия, между 462 г. и 458 г. пр. Хр. Атина започва строежа на две допълнителни стени – Дългите стени – едната от града до старото пристанище Фалерон, а другата до новото пристанище Пирея. През 457 г. пр. Хр., една спартанска армия побеждава атинската армия в Танагра, опитвайки се да предотврати строителството, но издигането на стените продължило и те били завършени скоро след битката^[3]. Тези стени гарантират, че Атина никога няма да бъде отрязана от доставки по море, стига да контролира мореплаването. Тези стени от Фаза 1а^[5] обхващат огромна площ и включват двете основни пристанища.

С изграждането на Дългите стени Атина се превръща в остров и нито една военна сила не може да я завладее само по сушата^[6]. (В древногръцката война е почти невъзможно да се превземе един укрепен град, освен чрез обсада, докато се предаде поради страх от гладна смърт.) По този начин Атина разчита на мощната си флота, за да я пази в конфликтите с други градове. Стремящи се да осигурят своя град срещу обсада, атиняните завършили Дългите стени; а надявайки се да предотвратят всички нашествия в Атика, завладяват и Беотия. Така, след като вече контролират Мегара, те овладяват всички подходи към Атика^[7]. По време на по-голямата част от Първата пелопонеската война Атина наистина не може да се завземе по суша, но загубата на Мегара и Беотия в края на тази война принуждава атиняните да се върнат към защитата на Дългите стени.

Късна история

В началото на І век пр. Хр. стените все още са съществували. По време на Първата Митридатова война, обсадата на Атина и Пирея (87 – 86 г. пр. Хр.) е спечелена от римския генерал Сула и той разрушава Дългите стени.

Източници

↑ Long Walls from The Oxford Classical Dictionary, Simon Hornblower and Antony Spawforth, ed.
↑ Mark Cartwright. Piraeus // Ancient History Encyclopedia, 2 юни 2013. Посетен на 23 февруари 2016.
↑ ^а ^б Fine 1983, с. 330.
↑ Тукидид, Пелопонеската война 1.90 – 91
↑ Conwell, David H. Connecting a City to the Sea: The History of the Athenian Long Walls. Brill NV, 2008. ISBN 978-90-04-16232-7
↑ Kagan 2003, с. 87.
↑ Kagan 2003, с. 95.

Fine, John V. A. The Ancient Greeks: A Critical History. Harvard University Press, 1983. ISBN 0-674-03314-0.
Kagan, Donald. The Peloponnesian War. Penguin Books, 2003. ISBN 0-670-03211-5.

Външни препратки

Livius.org: Дълги стени Архив на оригинала от 2013-05-06 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Long Walls в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Long Walls from The Oxford Classical Dictionary, Simon Hornblower and Antony Spawforth, ed.

[2] Mark Cartwright. Piraeus // Ancient History Encyclopedia, 2 юни 2013. Посетен на 23 февруари 2016.

[Fine1983330-3] а ^б Fine 1983, с. 330.

[4] Тукидид, Пелопонеската война 1.90 – 91

[5] Conwell, David H. Connecting a City to the Sea: The History of the Athenian Long Walls. Brill NV, 2008. ISBN 978-90-04-16232-7

[Kagan200387-6] Kagan 2003, с. 87.

[Kagan200395-7] Kagan 2003, с. 95.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]