Беловица
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Беловица | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 235 души[1] (15 март 2024 г.) 4,26 души/km² |
Землище | 55.229 km² |
Надм. височина | 304 m |
Пощ. код | 4182 |
Тел. код | 031700 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 03589 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община – кмет | Хисаря Ива Вълчева (БСП – Обединена левица; 2023) |
Кметство – кмет | Беловица Илина Костова (независим) |
Беловица в Общомедия |
Беловица е село в Южна България. То се намира в община Хисаря, област Пловдив.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Беловица е разположено в малка котловинка в южните разклонения на Същинска Средна гора, на 40 км северозападно от Пловдив. През селото тече Беловчанска река, която се влива в язовир Пясъчник.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1934 г. селото се е наричало Дълги герен.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Населението е изцяло християнско. Запазена е църквата „Света Троица“ (изписана от братя Данчови), построена отново през 1883 г. на мястото на старата църква, която е била изгорена по време на Априлското въстание през 1876 г. Църквата в с. Беловица е уникална със стенописите си. Зад олтара се намира единственият светски автопортрет на Георги Данчов-Зографина, който, както се спомена по-горе, е изографисал църквата. Тя е включена в списъка на ЮНЕСКО за културните паметници и е присъствала в маршрутите на чуждестранните групи при посещението им в страната. За жалост, неотдавна църквата рухна поради липса на средства за възстановяването ѝ.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Читалище „Любен Каравелов“ — основано през 1910 г.
- Основно училище „Неофит Рилски“ (сега закрито) – първото е основано през 1876 г. към старата църква, наградено е с орден „Кирил и Методий“ I степен.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Обитавано е от дълбока древност. Легенда разказва, че в западна посока от селото е имало средновековен манастир „Свети Илия“. Покрай селото е минавал древен път, свързващ Хисаря с Пазарджик. Има стар мост от XVI – XVII век, който сега е залят от яз. Пясъчник, но когато падне нивото на язовира, мостът се вижда добре. На 12.06 е съборът на селото.
|