Душо Желев
| Душо Желев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
село Еркеч, Османска империя |
|---|---|
| Починал | 1953 г.
|
| Душо Желев в Общомедия | |
Душо Желев Стоянов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
| “ | Бай Никола, Моля Ви да вземитѣ портретитѣ ми отъ фотографчията Хаджи Колевъ и да испратите единъ на адресъ: Желю Стояновъ въ с. Еркечъ, Анхиалска околия, единъ вземете Вий, и единъ дайте на бай Георче. Всички сѫ платени. Твой: Душо | ” |
Роден е в 1880 година в анхиалското село Еркеч. Учи в Анхиало и Бургас, а от 1896 година в Самоковското железарско училище и заедно с Никола Дечев и други ученици основава революционния кръжок „Трайко Китанчев“. Включва се активно в борбите на македонските и тракийските българи за освобождение. Четник е при Михаил Апостолов,[2] а от 1900 година е четник на Георги Кондолов в Странджа.
От началото на 1901 година е четник в Кратовско, а по-късно до 1903 година е заместник-войвода на тиквешката чета на Добри Даскалов. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на техническата чета, част от няколкото чети нахлули в Кочанско от България под ръководството на Христо Чернопеев. След двуседмични сражения Желев с още няколко четници се оттегля в Кюстендил.[3]
През февруари 1904 година навлиза в Македония, но четата му е разбита и той се спасява по чудо и се присъединява към четата на Петър Самарджиев. Участва в залавянето и обесването на тиквешкия каймакамин албанеца Ибрахим ага.[4] До октомври 1904 година е районен войвода в Тиквеш, където работи заедно с Петър Юруков по възстановяването на организацията. В началото на ноември двамата се връщат в България, където Юруков се лекува. От началото на 1905 година Душо Желев е районен войвода в Малешевско, но в края на годината е тежко ранен и се връща в България.
След Младотурската революция в 1908 година Желев се установява в България. Член е на Илинденската организация. След освобождението на Вардарска Македония в 1941 година многократно посещава Македония. Умира през 1953 година.[5][6]
Душо Желев оставя ръкописни спомени: „Спомени по освободителната борба на Македония и Одринско от турско робство“, съхраняващи се в Централния държавен архив.[7]
-
„Спомени...“ с. 2 -
„Спомени...“ с. 3 -
„Спомени...“ с. 188 -
„Спомени...“ с. 189 -
„Спомени...“ с. 190
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 297.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 356.
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 174 – 188.
- ↑ Тодоров, Коста. Изповедта на една луда балканска глава, Изток-Запад, София, 2012, стр. 19 – 24.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 56.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 161.
- ↑ ДАА, ЦДА, фонд 1932К, оп. 1, а.е. 127, 190 стр.
