Дукат (община Босилеград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дукат.
| Дукат Дукат/Dukat | |
  Дукат | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Босилеград |
| Надм. височина | 1330 m |
| Население | 260 души (2011) |
| Телефонен код | 017 |
Дỳкат или Дỳкът е село в Община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Дукат е разположено във вископланински район между планините Доганица и Дукат и се състои от двадесет пръснати, значително отдалечени махали, някои от които са обезлюдени. Селото се намира непосредствено до българо-сръбската граница от периода 1878-1920 година.
История
[редактиране | редактиране на кода]В началото на ХХ век в землището на Дукат са били запазени следи от каменна крепост. Йордан Захариев предполага, че първите основатели на селото са били овчари, които са се установили постоянно на това място.[1]
До 1878 година Дукат е господарско село и земите му принадлежат на турски чифликчии, на които селяните изплащат рента. Според османо-турски документи в 1864 година Дукати баля (Горен Дукат) има 66 ханета (363 жители от мъжки пол), а в 1874 година - 89 ханета (429 мъже, 5 от които - цигани християни).[2]
От 1878 до 1920 година селото е в границите на България и е част последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия. През 1878 година земите на чифликчиите са взети от местните жители, които ги обработват, и по-късно, след правителствен заем, са изплатени на предишните им собственици.
В 1882-1885 година в централната махала Село е построено първото училище в селото.[3]
В края на XIX век около 50 къщи от Дукат се изселват в Тузлука.[4]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Дукат, село в Прешевска каза на Османската империя, има 4 сръбски патриаршистки къщи.[5]
По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1935-1936 година е построена нова сграда за училището в Дукат, в която пръв учител е Никола Бирвалски от Сомбор.
През 1941-1944 година Дукат, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.
Население след 1878 г.
[редактиране | редактиране на кода]- 1880 – 715 души
- 1900 – 682 души
- 1910 – 775 души
- 1948 – 1211 души
- 1953 – 1111 души
- 1961 – 1089 души
- 1971 – 1047 души
- 1981 – 807 души
- 1991 – 623 души
- 2002 – 397 души
- 2011 – 260 души
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Дукат е почти напълно българско. Според данните от преброяването от 2002 година, етническият му състав е следният:
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 351, 354
- ↑ Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864-1919, София 1996, с. 141-142
- ↑ Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 172
- ↑ Захариев, Й., пос. съч., с. 353
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
| ||||||||||
