Направо към съдържанието

Доньо Подмолов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Доньо Подмолов
български опълченец
Роден
1852 г.
Починал
16 април 1928 г. (76 г.)

Доньо Стоянов Подмолов е български революционер опълченец.

Роден е през 1852 година в Гюнели махле (Любенова махала)[1] в Нова Загора в бедно, многодетно семейство. Има трима по-малки братя и една сестра. Още като малък остава сирак и работи в чужди домове, за да се препитава и да издържа семейството.[2]

При обявяването на Руско-турската война той с ентусиазъм се отправя пеша да търси мястото на сраженията и на 5 август 1877 година, малко преди боевете на Шипка е приет за доброволец в Българското опълчение в редиците на Първа дружина с командир подполковник Константин Кесяков. Поради недостатъчното време за военна подготовка Подмолов е зачислен към обслужващия състав – копае окопи, пренася снаряжения и телата на ранени и загинали опълченци, за което получава първото си военно отличие.[2]

След четиримесечно обучение Подмолов е включен в частта на генерал Скобелев при изключително тежкото преминаване на Стара планина в зимни условия. Взима участие в Битката при Химитлийския проход и в Шейновската битка, където е пленен Вейсел паша. За участието си в тези боеве получава кръст за храброст.[2]

На 16 април 1928 година почива след кратко боледуване.

До края на войната Доньо Подмолов получава общо пет ордена и медала, които впоследствие са предадени от наследниците му на Историческия музей в Нова Загора. След Освобождението градският общински съвет на Нова Загора гласува да му се дари парцел за строеж на къща. През 1913 гforkd по сила на решение на Народното събрание е определено да получава народна пенсия.[2]

Родният дом на Подмолов е на мястото на днешната улица „Христо Ботев“ № 10 в града, където има поставена паметна плоча. През 1993 гforkd градският общински съвет взема решение да именува улица в Нова Загора на името на Доньо Подмолов.[2]

  1. Русев, Щ. „Освобождението на Нова Загора (1877 – 1878 г.)“, издание на Община Нова Загора, Исторически музей, 2003.
  2. а б в г д Демирев, Стефан. „Едно достойно име търси мястото си“. в. „Загорско знаме“, 5 – 12.11.1993 г., бр. 45, стр. 2.