Стойне Лисийски
| Стойне Лисийски | |
| партизанин и деец на БКП | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1993 г.
|
| Народен представител в: VI ВНС I НС [1][2] | |
Стойне Христов Лисийски (Дончо) е участник в комунистическата въоръжена съпротива в България през Втората световна война. Деец на Българската комунистическа партия.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стойне Лисийски е роден през 1908 година в село Лисия, Горноджумайско. Баща му Христо Стоилков Лисийски е деец на ВМОРО. Семейството се преселва да живее в Горна Джумая (1912).
Учи при майстора железар Никола Тодоров. Под негово влияние започва да посещава клуба на комунистическата партия, където слуша Иван Илиев, Никола Лисичев, Коста Сандев и Димитър Ацев.[4]
Става член на Български комунистически младежки съюз (1922) и на БРП (к) (1931).[3] Секретар на Околийския комитет на комунистическата партия (1931). Преследван от ВМРО е принуден да се укрие в София през 1933 г. След провал на горноджумайската комунистическа организация е осъден на седем и половина години затвор по ЗЗД (1935).[4]
Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Заедно със Станке Лисичков, Гроздан Николов, Станой Крекмански и Владо Чимев създава Горноджумайската партизанска чета. Политкомисар е на Горноджумайския партизански отред „Никола Калъпчиев“.[3] Член на щаба на Четвърта Горноджумайска въстаническа оперативна зона на НОВА. Член на Окръжния комитет на БКП в Горна Джумая (1939 – 1944).[3]
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година работи в апарата на Околийския и Окръжния комитет на БКП в Горна Джумая и на Централния комитет на БКП.[3]
По време на вътрешно-партийните репресии през 1949 г. се явява като един от свидетелите в скалъпения съдебен процес срещу Трайчо Костов[5].
След прекратяването на македонизацията в Пиринска Македония Дончо Лисийски заявява:
| „ | Хората казват, че нашите бащи и деди не са говорили на този език. Те умираха за Македония, бяха пращани в Солунската крепост, но говореха български език... не бях съгласен с тази постановка за изучаването на македонски език, но нямах куража да го кажа.[6] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Стенограма от второто заседание на 6 ВНС // Архивиран от оригинала на 2018-10-24. Посетен на 2018-10-24.
- ↑ Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), стр. 9, архив на оригинала от 4 януари 2013, https://web.archive.org/web/20130104181638/http://archives.bg/politburo/bg/sekretnidokumenti/1944-1949/1776---53--22--1949-, посетен на 25 декември 2012
- ↑ а б в г д Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 248. Посетен на 2 септември 2015.
- ↑ а б Юруков, Кръстан. Рилопиринци щурмуват. София, Военно издателство, 1987. с. 51.
- ↑ Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно) Архив на оригинала от 2013-01-04 в Wayback Machine. – www.archives.bg
- ↑ Германов, Стоян. Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-84-8. с. 80 - 81.
