Никола Лисичев
| Никола Лисичев | |
| български революционер | |
| Роден |
1 февруари 1886 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Никола Костов Лисичев е български комунист, деец на Българската комунистическа партия.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Лисичев е роден в 1886 година в Самоков, България,[2] в бедно революционно семейство. Учи в Самоковската гимназия, където участва в марксически кръжок.[1] Завършва право в Софийския университет. Около 1908 година като студент става член на БРСДП (т.с.). В 1910 година участва в Първата балканска социалдемократическа конференция.[2]
Взима участие в Балканската война като доброволец санитар. Участва в Първата световна война като офицер служи във военнополева болница.[2] Води антивоенна пропаганда.[1]
След войната от 1920 година работи в Горноджумайския окръжен съд като съдебен кандидат, но за комунистическа дейност е уволнен и става адвокат. Получава прозвището Червения адвокат.[2] Заедно с Иван Илиев защитава безплатно бедните.[1] Участва в създаването на организация на БКП в града. Избран е за член на Окръжния комитет на БКП. През септември 1922 година е сред организаторите на окръжния комунистически събор, в който участват Васил Коларов, Станке Димитров, Тина Киркова и Димо Хаджидимов.[3]
На 21 септември 1923 година участва в изработването на оперативен план за въстание. По време на Септемврийското въстание е в Горноджумайския отряд. Заловен е и обесен от членове на ВМРО в центъра на Горна Джумая край река Бистрица заедно с Димитър Ацев и Стамен Велинов.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 30.
- ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 511.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 768.
