Направо към съдържанието

Доменико Бекафуми

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Доменико Бекафуми
„Автопортрет“, ок. 1525 – 1530
„Автопортрет“, ок. 15251530
Роден
1484 г.
Починал
18 май 1551 г. (67 г.)
Стилживопис,
Учителимайстор Мекеро
Направлениеманиеризъм
Известни творби„Благовещение“, „Обричане на Света Екатерина Александрийска“, скулптури на ангели в Сиенската катедрала
ПовлиянФлорентинската школа
Доменико Бекафуми в Общомедия
Светото семейство с младенеца и св. Йоан Кръстител, ок.1515 г. Стара пинакотека, Мюнхен

Доменико Бекафуми (на италиански: Domenico di Giacomo di Pace Beccafumi; * 1486, Монтаперти, Сиена, † 18 май 1551, Сиена) е италиански художник-маниерист, гравьор и скулптор от Сиенската школа.

Син е на Джакомо ди Паче –, селянин, работещ в имението на Лоренцо Бекафуми. Виждайки способностите на момчето за живопис, собственикът го осиновява и го изпраща да учи при сиенския майстор Мекеро. След кратко пътешествие до Рим през 1509 г. Доменико повече не напуска родния край.

Христос в първия кръг на ада, детайл

Като художник е под влияние на Флорентинската школа, но съхранява определена провинциалност на стила. За него е характерна ексцентричност в трактовката на сюжетите, търсене фантастични цветови ефекти и експерименти с перспективата.

Благовещение, ок. 1546 г.

Освен музеите на Сиена творби на Бекафуми се съхраняват в пинакотеките на Рим, Флоренция, Пиза, Париж, Мюнхен, Лондон, Мадрид, Лос Анджелес, Ню Орлиънс и др. Едно платно („Мистически брак на Света Екатерина", ок. 1521) е в Ермитажа, Санкт Петербург.

Сред най-хубавите произведения на Бекафуми от края на второто десетилетие на XVI век е великолепният олтарен образ „Обричане на Света Екатерина Александрийска".

От неговите скулптури най-известни са осем ангели от бронз в Сиенска катедрала.

  • Beccafumi e il suo tempo, catalogo, Milano 1990.
  • Alessandro Angelini, Uno studio per il San Damiano del 'trittico' della Trinità: (nota sulla grafica del giovane Beccafumi), in Dal disegno all'opera compiuta: atti del convegno internazionale, Torgiano, ottobre-novembre 1987 / Fondazione Lungarotti. A cura di Mario Di Giampaolo, Perugia, Volumnia Editrice, 1992. ISBN 88-85330-58-4, p. 39 – 50.
  • Marco Ciampolini, Sulla prima versione della „Caduta degli angeli ribelli“ di Beccafumi, in La Diana, 6/7.2000/01(2003), p. 115 – 117.
  • Anna Maria Guiducci, L'arte eccentrica di Domenico Beccafumi, pittore senese, in Il settimo splendore: la modernità della malinconia Palazzo Forti. A cura di Giorgio Cortenova, Venezia, Marsilio, 2007. ISBN 978-88-317-9210-3, p. 304 – 305.
  • Gabriele Fattorini, Domenico Beccafumi e gli affreschi del „nicchio“ del duomo, in Le pitture del Duomo di Siena a cura di Mario Lorenzoni, Cinisello Balsamo, Milano, Silvana Editoriale, 2008. ISBN 88-366-1283-0, p. 71 – 81.
  • L’opera completa del Beccafumi. Milano: Rizzoli, 1977