Долна Диканя

Долна Диканя
	Долна Диканя
	Долна Диканя Долна Диканя
Общи данни
Население	509 души (15 март 2024 г.); 17,1 души/km²
Землище	29,795 km²
Надм. височина	689 m
Пощ. код	2420
Тел. код	07729
МПС код	РК
ЕКАТТЕ	22085
Администрация
Държава	България
Област	Перник
Община; – кмет	Радомир; Кирил Стоев ; (ПП – ДБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2023)
Кметство; – кмет	Долна Диканя; Елинчо Колев; (ГЕРБ)
	Долна Диканя в Общомедия

Долна Диканя е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.

География

Между двете части на селото – Горна и Долна Диканя – се намира селскостопанска земя, така нареченото поле – Ръджовица. На единия му край се намира язовир Долна Диканя (към Горна Диканя).

История

Името на селото идва от диканя (тур. diken) – земеделско съоръжение за вършитба.

Долна Диканя е претърпяла три войни (Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война) и две големи наводнения (през 1927 и 1929 г.). При избухването на Балканската война един човек от Долна Диканя е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[2]

Икономика

Произвеждат се култури като боб, картофи, захарно цвекло, слънчоглед, пшеница и др. Отглеждат се още сминдух, пипер и ряпа. Животните, които предимно се отглеждат, са крави, овце, кози, птици – главно кокошки и по-малко патици. Много разпространено е пчеларството. Част от старото ТКЗС е превърнато в гъбарник, който произвежда голямо количество гъби, предназначени за пазара. От скоро там се отглеждат и билките ехинацея и невен. Насажденията са скромно количество, но стигат, за да се постави едно добро начало за развитието на билкарството в този регион.

Културни и природни забележителности

Късно-средновековна църква „Света Богородица“. Намира се в гробищата на село Долна Диканя, на възвишението над левия бряг на река Блато (Суха река, Арка). Изградена е през XVI-XVII век. Фреските от гробищната църква „Света Богородица“ носят стиловите белези на късно-средновековната стенопис от XVI-XVII век и бележат края на монументалната българска средновековна стенопис.
Срещу селото се намира хълм с име „Света Петка“, където има и манастир с чудодейна вода срещу очни заболявания.
Народно читалище „Никола Павлов Корчев-1928“ основано през 1928 г.

Личности

Георги Кременлията, български хайдутин, войвода от Кресненско-Разложкото въстание
Свилен Русев – Бойко, един от петимата от РМС
Никола Корчев, последният знаменосец на Самарското знаме
Михаил Апостолов – Попето, войвода на ВМРО, когото Гоце Делчев изпраща в Македония. Подофицер от Кавалерията. Роден е в Горна Диканя
Йордан Коев, майстор в строителните дейности и съоръжения
Свилен Николов, орнитолог, предпечатар и страньор
Росен Вучков, инженер в областта на ниско- и високотоковите уреди
Калин Евтимов, трикратен шампион по хандбал, участник във Фермата 2022

Редовни събития

15 август – Курбан на църква „Света Богородица“

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.

[1]

[2]