Бобораци
Бобораци | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 92 души[1] (15 март 2024 г.) 12 души/km² |
Землище | 7,72 km² |
Надм. височина | 583 m |
Пощ. код | 2454 |
Тел. код | 07720 |
МПС код | РК |
ЕКАТТЕ | 04529 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Перник |
Община – кмет | Радомир Кирил Стоев (ПП – ДБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2023) |
Бобораци е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.
География
[редактиране | редактиране на кода]Бобораци е разположено в Радомирската котловина по поречието на река Струма, между Конявската
отловина, Голотловските височини, Голо бърдо, Верила и Черна гора. Средната надморска височина е 600 – 660 м, климатът е умерено континентален. Отводнява се от река Струма и река Блато (Арката). Почвите са чернозем-смолници и алувиално-ливадни. Налице са благоприятни условия за отглеждане на зърнени култури, лен, овощия и животновъдство. Котловината се пресича в източния край от ЖП линията и шосето София – Атина.
История
[редактиране | редактиране на кода]При избухването на Балканската война един човек от Бобораци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В селото има църква „Света Петка“, която датира от времето, когато е създадено селото. Също така преди време е имало и училище, но е останала само разрушената постройка. В центъра на селото има паметник на загиналите във войната.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на Петков ден се организира събор.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Бобораци е известно и като едно от световните щъркелови гнезда. След отводняването на блатото намалява популацията на жабите и съответно на щъркелите, защото естественият им източник на храна е силно ограничен.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
|