Договор от Сен Жермен (1570)

Шарл ІХ и Катерина Медичи обнародват договора от Сен Жермен (11 август 1570) – изображение от манускрипт (1577)

Договорът от Сен Жермен (на френски: Le traité de paix de Saint-Germain-en-Laye) е подписан на 8 август 1570 г. и слага край на третата от Френските религиозни войни.

Предистория

Въпреки че в началото военните действия не са успешни за хугенотите (френските протестанти) – те търпят тежки поражения при Жарнак и Монконтур – мирът е благоприятен за тях. Това се дължи най-вече на Гаспар дьо Колини, военен лидер не хугенотите, който след всяко поражение съумява да възвърне позициите си. През пролетта на 1570 г. той събира нова армия в южната част на страната и по течението на Рона напредва към областта на Париж. На 25 юни нанася поражение на кралските сили при Арне-льо-Дюк, което убеждава младия крал Шарл ІХ, че трябва да преговаря.

Съдържание на договора

Хугенотите получават потвърждение на всички досегашни права и дори ги увеличават. В договора се казва, че могат да отслужват своите проповеди във всеки град, който контролират към 1 август 1570 г. и в предградията на всеки друг град във Франция. Всеки аристократ може също да организира протестантски проповеди в земите си. Само в Париж и особено в кралския двор това е забранено. Хугенотите имат правото да отхвърлят решенията на доминирания от католиците парламент в Тулуза. Новост в договора е клаузата, че хугенотите получават правото на четири свои крепости (наричат ги „сигурни места“), в които да се защитават – Ла Рошел, Ла Шарите, Коняк и Монтобан. Това право е предвидено за две години и те могат да установят там свои гарнизони, заплащани от краля. По този начин се поставя началото на традицията хугенотите да имат „държава в държавата“, което достига връх с Нантския едикт от 1598 г., а след това предизвиква войната на кардинал Ришельо за ликвидирането ѝ.

Последици

Намерението на правителството е искрено – да се установи религиозна толерантност и умиротворяване на изморената страна. То обаче не предвижда реакцията на католическата партия, ръководена от лотарингския херцог Анри дьо Гиз. Възмутени от отстъпките на еретиците и от засиленото влияние на Колини върху краля, те организират кървавите кланета на хугеноти през Вартоломеевата нощ (24 август 1572), с което слагат край на мира от Сен Жермен. Религиозните войни са подновени и не стихват в следващите 25 години.