Анри дьо Гиз
| Анри дьо Гиз Henri Ier de Lorraine | |
| херцог на Гиз | |
 | |
| Роден |
31 декември 1550 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 декември 1588 г.
|
| Управление | |
| Период | 1563 – 1588 |
| Други титли | граф на Йо |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дьо Гиз[1] |
| Баща | Франсоа І дьо Гиз[1] |
| Майка | Анна д’Есте[1] |
| Братя/сестри | Шарл II Лотарингски[1] |
| Анри дьо Гиз в Общомедия | |
Анри I дьо Гиз (на френски: Henri Ier de Guise; * 31 декември 1550, Франция; † 23 декември 1588, Блоа, Франция) е 3-ти херцог Гиз
Влиятелна политическа фигура, ръководител на Католическата лига по време на Религиозните войни във Франция и един от организаторите на Вартоломеевата нощ (1572 г.). Известен остава и с прозвището си Белязаният заради получен белег на лицето при едно от многобройните сражения, които води срещу протестантите. Убит е по заповед на френския крал Анри III.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Произход и младост
[редактиране | редактиране на кода]Анри дьо Гиз е най-възрастният син на Анна д`Есте и на Франсоа I дьо Гиз, убит през 1563 г. при обсадата на Орлеан от протестантски благородник. От раждането си е принц дьо Жоанвил, а от 1563 г. е херцог дьо Гиз и пер на Франция, граф на Йо (1570 – 1588). След смъртта на баща си е поставен под настойничеството на чичо си кардинал Шарл дьо Лорен, който се заема с неговото образование и го подтиква да пътува из Европа.
През 1565 г. се сражава в Унгария срещу турците. След като се връща във Франция, вече пълнолетен, участва във Втората и Третата религиозни войни на страната на католиците и се отличава в битките при Жарнак (13 март 1569) и Монконтур (3 октомври 1569).
Женитба
[редактиране | редактиране на кода]През 1570 г. Анри дьо Гиз прави постъпки да се ожени за френската принцеса Маргарита Валоа, което би го направило и претендент за кралската корона, но майка й Катерина Медичи се противопоставя на този брак и на 4 октомври 1570 г. Анри се жени за графиня Катрин дьо Клев, а самата Марго става жена на Анри Наварски.
Вартоломеева нощ
[редактиране | редактиране на кода]Лидерите на католиците (тогава крал на Франция е Шарл IX) решават да се разправят с протестантите в страната и използват случая, че в Париж са се събрали, във връзка със сватбата му, голям брой хугеноти, привърженици на Анри Наварски. Гиз е един от организаторите на подхванатата от католиците серия кланета, известни като Вартоломеевата нощ (защото започват в нощта срещу празника на апостол Вартоломей - 24 август 1572 г.). Гиз - за да отмъсти за смъртта на баща си - поема убийството на адмирал Колини.
Последни години и смърт
[редактиране | редактиране на кода]След Вартоломеевата нощ Анри дьо Гиз продължава да развива активна дейност срещу протестантите и по време на Осмата религиозна война (известна като Войната на тримата Анри) разбива последователно войските им при Вимори (26 октомври 1587) и Оно (24 ноември 1587). Тези победи му спечелват с нарочен кралски указ от 15 юли 1588 г. званието генерал-лейтенант на кралската армия. Въпреки това, само 4 месеца по-късно (на 23 декември 1588), също по изричната заповед на краля на Франция, Анри III, който вижда в него силна заплаха за трона си, Анри дьо Гиз е екзекутиран от личната кралска гвардия в замъка Блоа, докато чака за среща краля. Тялото му е изгорено и прахът му хвърлен в Сена. Същият ден са арестувани синът му Шарл и брат му кардинал Луи дьо Гиз като последният е екзекутиран на следващия ден в кралския затвор.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г genealogy.euweb.cz // Посетен на 15 януари 2016 г.
- Jean-Marie Constant, Les Guise, Hachette, 1984, 270 p.
- La Tragédie de Blois. Quatre siècles de polémique autour de l'assassinat du duc de Guise, Blois, Château de Blois, 1988, 264 p.
- Yves-Marie Bercé, „Les coups de majesté des rois de France, 1588, 1617, 1661“, in Complots et conjurations dans l'Europe moderne, Actes du colloque international de Rome (1993), Rome, Publications de l'École française de Rome, 1996, p. 491 – 505,(ISBN 2-7283-0362-2), [lire en ligne].
- Yvonne Bellenger (dir.), Le mécénat et l'influence des Guises. Actes du Colloque organisé par le Centre de Recherche sur la Littérature de la Renaissance de l'Université de Reims et tenu à Joinville du 31 mai au 4 juin 1994 (et à Reims pour la journée du 2 juin), Honoré Champion Éditeur, coll. „Colloques, congrès et conférences sur la Renaissance“, 1997, 758 p. Divers articles:
- Jean-Marie Constant, „La culture politique d'Henri de Guise vue à travers son comportement“, p. 497 – 508.
- Jean-Louis Bourgeon, „Les Guises valets de l'étranger, ou trente ans de collaboration avec l'ennemi (1568 – 1598)“, p. 509 – 522.
- Laura Willett, „Anomalies picturales dans la représentation d'Henri de Guise“, p. 523 – 546.
- Véronique Larcade, „Le duc d'Épernon et les Guises“, p. 547 – 555.
- Donald Stone, „Le duc de Guise, personnage littéraire“, p. 557 – 565.
- Louis Lobbes, „L'exécution des Guises, prétexte à tragédie“, p. 567 – 579.
- Luigia Zilli, „Le meurtre des Guises et la littérature pamphlétaire de 1589“, p. 581 – 593.
- Yves-Marie Bercé, „Les échos du drame de Blois“, p. 595 – 610.
- Xavier Le Person, „Practiques“ et „practiqueurs“. La vie politique à la fin du règne de Henri III (1584 – 1589), Genève, Droz, 2002.
- Étienne Vaucheret, „Un portrait éclaté de Brantôme : Henri de Guise“, in Cahiers Brantôme, vol. 1, „Brantôme et les Grands d'Europe“, Presses Universitaires de Bordeaux, Éditions du Centre Montaigne de l'Université de Bordeaux 3, janvier 2003, p. 155 – 165.
|
