Добруджански научен институт
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: начална дефиниция. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Добруджанският научен институт е създаден през октомври 1932 г. Негов председател е проф. Михаил Арнаудов. В състава му влизат професорите от Университета: Стоян Романски, Георги Петров Генов, Стефан Младенов, Анастас Иширков, Борис Йоцов, Петър Ников, Петър Мутафчиев. Заедно с тях в института работят редица писатели, журналисти и общественици, като Дора Габе, Антон Страшимиров, Йордан Йовков и много други.
Инциатор за създаването му е Изпълнителният комитет на Съюза на добруджанските благотворителни дружества. Заедно с Македонския научен институт, Тракийския научен институт и Западнопокраинския научен институт той си поставя за главна цел да изучава миналото и настоящето на българите, останали извън пределите на България, като предмет специално на неговите изследвания е Добруджа. Закрит е в началото на 50-те години на 20 век в съответствие с провежданата политика на национален нихилизъм от просъветският комунистическия режим установил се в България. Възстановен е на 28.10.2012 г. на научна конферениция в Балчик от български учени историци и архитекти.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Гоцев, БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ И ТЯХНАТА РОЛЯ В НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ В КРАЯ НА XIX И ПРЕЗ XX ВЕК, МАКЕДОНСКИ ПРЕГЛЕД, година XIV, 1991, кн. 1
- ЦПА, ф. 226. Документи и материали на бежанските благотворителни братства. Отчет за издателската дейност на Македонския научен институт от 1943 г.
- ЦПА, ф. 226. Документи и материали на ВМОРО.
- Кристина Попова, Добруджанските младежки организации в България (1919-1934) СЪЗДАВАНЕ НА СЪЮЗА НА ДОБРУДЖАНСКИТЕ МЛАДЕЖКИ ОРГАНИЗАЦИИ „СТЕФАН КАРАДЖА", dobrudja.com Архив на оригинала от 2012-07-22 в Wayback Machine.
- София Василева, БОГДАН ФИЛОВ И ДЪРЖАВНАТА КУЛТУРНА ПОЛИТИКА (1919-1944), LiterNet, 12.10.2008, № 10 (107)
- ЛЪЧЕЗАР СТОЯНОВ, ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС, СЕКЦИЯ ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС, Институт за исторически изследвания, БАН Архив на оригинала от 2010-04-15 в Wayback Machine.
- Протокол от конференцията на научен клуб Приятели на Балчик, 28.10.2012 г.