Направо към съдържанието

Димче Хаджикочов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Хаджикочов
български търговец
Роден
1850 г.
Починал
Разписка на Изпълнителния комитет на македонските братства в Българя за 1000 лева, дарени от Хаджикочов, подписана от Божирад Татарчев, декември 1919 г.
Разписка на ЦК на ВМРО за 20 000 лева дарени от Хаджикочов, подписана от Тодор Александров, февруари 1924 г.

Димитър (Димче) Хаджикочов е български възрожденски търговец и общественик от Македония.

Димче Хаджикочов е роден в 1850 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Взима активно участие в борбата за църковна независимост и в националноосвободително движение на българите по време на Възраждането в родния си град. Заради водената от него активност местните власти го принуждават да емигрира в България.[1] Преселва се в Свободна България в 1881 година.[2] В България взима участие в дейността на македоно-одринската емиграция. Делегат е на Шестия конгрес на Македонската организация.[3]

Умира в София на 12 декември 1930 година.[2][1]

Преди смъртта си, на 1 април 1930 година Хаджикочов прави завещание, в което иска учредяване на фонд при Прилепското братство на стойност 150 000 лева, който да носи неговото име и името на съпругата му София Хаджикочова. Целта на фонда е откупуването на едно от помещенията на Македонския културен дом, което да остане за ползване от Прилепското благотворително братство. Парите са внесени в Македонската народна банка като към 24 декември 1930 година те са 100 000, а към 1931 година - 50 000. Прилепското братство прехвърля фонда на Македонския научен институт за изграждането на Македонския културен дом.[2]

  1. а б Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 262.
  2. а б в Македонски народен неприкосновен капитал // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 5 февруари 2019.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 135.