Даме Хаджикочов

Даме Хаджикочов
	Даме Хаджикочов
български революционер
Роден	1874 г. Прилеп, Османска империя
Починал	не по-рано от 1943 г. Прилеп

Даме Христов Хаджикочов^[1] или Хаджикочев^[2] (изписване до 1945 година: Даме хаджи Кочовъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Биография

Роден е около 1873 година^[3] в централномакедонския град Прилеп, което тогава е в Османската империя.^[1] Влиза във ВМОРО в 1898 година, заклет от свещеник Георги Шивачев. Първоначално работи като легален деец, след което става тетористи на организация и накрая началник на тетористичната група в Прилеп.^[4] Влиза в Прилепския околийски революционен комитет като съветник и касиер^[1] в 1901 година^[2]^[4] През април 1902 година, след смъртта на Методи Патчев и избухването на Кадиноселската афера, е арестуван и осъден на доживотен затвор. Лежи две години, след което успява да избяга от затвора. Става нелегален и влиза в чета с още 32 души. След амнистия се легализира и отново е избран за член на Прилепския революционен комитет.^[4] След залавянето на архивата на войводата Тане Николов в Топлица, Хаджикочов бяга и става четник в четата на Мирче Свекяров. Заминава за Свободна България, след което се връща в Македония с четата на Кръстьо Гермов – Шакир.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в четата на Кръстьо Гермов^[5] и в 12-а лозенградска дружина.^[4] Сражава се при Султантепе и Калиманци.^[4] Участва в Първата световна война като войник от 1-а рота на 59-и пехотен полк на 11-а дивизия. Сражава се при Дойран и Беласица.^[4]

През 1941 година влиза в настоятелството на Илинденската организация в Прилепското дружество.^[6] На 24 февруари 1943 година, по време на българското управление във Вардарска Македония, като жител на Прилеп, Хаджикочов подава молба за народна пенсия,^[1] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[4]

Вижте също

Димче Хаджикочов (1850 – 1930)

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 63.
↑ ^а ^б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
↑ Към 1912 година е на 37 година, а към 24 февруари 1943 година е на 70 години.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 64.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0.
↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.

[Свидетелства_63-1] а ^б ^в ^г ^д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 63.

[Николов-2] а ^б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.

[3] Към 1912 година е на 37 година, а към 24 февруари 1943 година е на 70 години.

[Свидетелства_64-4] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 64.

[5] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0.

[6] Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]