Димитър Шумналиев
Облик
Димитър Шумналиев | |
български журналист и писател | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Работил | журналист, писател |
Литература | |
Период | 1975- |
Жанрове | разказ, роман |
Награди | Голяма награда за литература на Софийския университет (2010)[1][2] |
Димитър Георгиев Шумналиев е български писател и журналист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 3 март 1947 година в София. Брат на дядо му Димитър Шумналиев е журналистът Михаил Шумналиев (1877 - 1953).[3]
След 3-годишно изследване във Франция през 2010 г. публикува „Храмът на осмицата“ за катарите (наследници на богомилите), живели в Южна Франция (12-13 век).
Пише за вестниците „Труд“ и „Преса“. Работил е като главен редактор на „Нощен Труд“ и „Факс“, заместник главен редактор на „Народна култура“ и „Дума“, редактор на „Отечествен фронт“ и „Литературен фронт“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Такова мълчание, такава война“ (1975)
- „Дървото“ (1978)
- „Жлътица“ (1985)
- „Феродо“ (2004), ISBN 954-793-011-7
- „Шивачката на очи“ (2006), сборник с разкази и новели
- „Соцроман“ (2007), ISBN 978-954-528-779-4, спомени за социализма
- „Храмът на осмицата“ (2010), ISBN 978-954-528-961-3, роман за катарите
- „Бяло сладко“ (2016), роман за Бялото братство
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Димитър Шумналиев с голямата награда за литература на Софийския университет“, в. „Новинар“, 3 декември 2010 г.
- ↑ „Голяма награда за литература на Софийски университет за 2010 г.“ – снимки от церемонията, сайт на СУ, 03.12.2010 г.
- ↑ Алманах на забравените български журналисти-д-р Михаил Шумналиев // Bulgarian Connection. Посетен на 30 ноември 2023 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Биографични бележки за Димитър Шумналиев в Словото
- бнт – Денят започва, 2 август, за катарите – богомили. „Храмът на осмицата"
- Деян Енев, Димитър Шумналиев избяга на село, за да пише Архив на оригинала от 2021-05-19 в Wayback Machine., в-к „Сега“, 19 октомври 2002
- Шу бре, Шумналиеви, dobronameren.blog.bg, 3 април 2012
|