Димитър Шалев
Димитър Шалев | |
български юрист | |
Димитър Шалев, Григор Атанасов и Димитър Илиев | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Семейство | |
Деца | Иван Шалев |
Димитър Шалев в Общомедия |
Димитър Янчев Шалев с псевдоним Бони[2] е български юрист и общественик, участник в националноосвободителното движение на македонските българи.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Шалев е роден в 1894[1] или 1896[4] година в град Скопие, тогава в Османската империя. Син е на Янче Шалев, църковен настоятел, а дядо му е участник в борбите за българска църковна независимост.[5] Учи в българско основно училище и след това в султанския турски лицей в родния си град. Продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия, където го заварват Балканските войни. След Междусъюзническата война емигрира в София, България, където завършва средно образование.[4]
Участва в Първата световна война като запасен подпоручик, воюва на Солунския фронт. След войната завършва право в Софийския университет и започва работа във Върховната сметна палата. Жени се за дъщерята на търновския книжар Тодор Джамджиев Живка и имат една дъщеря.[6]
В 1922 година Шалев се връща в Скопие, където в 1923 година се ражда синът му Иван Шалев, юрист и публицист, член на Македонския научен институт.[7] След 1922 година Димитър Шалев (вече Шалевич) работи като адвокат и участва активно в политическия живот на родния си град. Макар и да не знае добре сръбски език, Шалев се кандидатира за общински кмет от Демократическата партия на Любомир Давидович и печели с гласовете на местните българи и турци срещу кандидата на управляващата Радикална партия. На този пост остава до 1928 година[6], като е в постоянен конфликт с жупана на Скопие Велимир Прелич, който в крайна сметка го арестува.[8]
Като общински кмет в родния си град полага усилия за информирането на чуждестранни представители за положението на българското население във Вардарска Македония.[9] Оказва съпротива на асимилаторската политика на властите, като едновременно с това развива нелегална революционна дейност, помагайки борбата на Вътрешната македонска революционна организация и Македонската младежка тайна революционна организация. Шалев се готви да участва в предстоящите парламентарни избори, като целта му е да извоюва място в Скупщината в Белград.[10] Но пред лицето на очертаващата се антисръбска коалиция, Белград приема Закон за защита на държавата, Видовденската конституция е суспендирана, изборите са отменени и във Вардарска Македония се развихря организиран терор срещу българщината. Шалев е арестуван в 1927 година, още преди да е приключил Скопският студентски процес, измъчван и обвинен от сръбските власти във връзки с ВМРО. Разпитван е лично от изпратения със специални правомощия от Белград Велимир Прелич. Преди още да приключи следствието обаче, на 16 януари 1928 година Прелич е убит от деятелката на ВМРО Мара Бунева.[11] През март 1928 година е съден заедно с други жители на Скопие. Пред съда Шалев заявява:
„ | Цялото ми нещастие е, че спадам към една екзархийска фамилия и че съм свършил турска гимназия и български университет.[12] | “ |
Според лидера на ВМРО Иван Михайлов подсъдимите в този процес нямат връзка с ВМРО.[13]
Девет месеца по-късно прокурорът внася обвинителен акт с искане за смъртно наказание, но благодарение на съгласуваната обща защита и на отстраняването от ВМРО на единствения прокурорски свидетел, Шалев и още 12 скопски граждани са оправдани поради липса на доказателства.[14][12]
Два месеца след освобождението си от затвора, Шалев е защитник на обвиняемите на процеса за бомбения атентат на железопътната линия Скопие – Куманово. При развихрянето на кървавия терор във Вардарска Македония, предупреден, че е в черния списък на сръбските терористи, Шалев престава да излиза от дома си и в последните дни на 1929 година напуска със семейството си тайно града и през Гърция, Албания и Италия стига до Швейцария.[14][1]
В Швейцария, в която е седалището на Обществото на народите, Шалев участва активно в пропагандата на македонската кауза. Още на 14 януари 1930 година изпраща заедно с Григор Анастасов и Димитър Илиев, пристигнали след него в Швейцария, първата от няколко петиции меморандуми в защита на правата на българското национално малцинство в Югославия.[14][15] За първи път авторите на петициите са видни македонски общественици, заемали високо положение в самата Югославия, и те намират широк отзвук в Европа.[14] Петиционната акция е последвана от поредица от бомбени атентати в Ниш, извършени от ВМРО, което допълнително влошава отношенията между България и Югославия.[16] Македонските български представители установяват връзка с различни малцинствени организации от Европа – австрийски, немски, унгарски, албански, турски, и стигат до споразумение за създаване в Женева на Постоянен секретариат на малцинствата в Югославия, а в Будапеща – на Централно бюро за малцинствата на Балканите и Средна Европа.[17][18]
Македонските български представители подготвят и издават обемист мемоар за „юридическото, политическото, социалното и културното положение на българското национално малцинство в Югославия, респективно Македония“.[17][19]
ВМРО (обединена) нарича Мемоара на Шалев, Илиев и Анастасов „шашмаджийска книжна бомба“ и „диверсия“, защото в него не се говори за „македонци“, а за „българи“.[20]
Търсейки международна подкрепа за каузата на македонските българи, македонските представители посещават Виена, Берлин, Будапеща и Цариград. В Лондон, благодарение на съдействието на председателя на Балканския комитет сър Едуард Бойл, Шалев и Анастасов са приети в английския парламент, където изнасят подробен доклад за положението във Вардарска Македония, отговарят на въпроси и връчват специално подготвен меморандум. Приемат поканите на няколко британски и международни политически и хуманитарни организации. Срещат се с видни общественици и влиятелни журналисти, дори с гръцкия пълномощен министър и с югославския културен аташе. „Таймс“, „Манчестър Гардиън“, както и чужди вестници отразяват посещението на делегацията, публикуват интервюта, пишат отделни статии за Македонския въпрос и коментират меморандума.[17]
Женевските македонски български представители организират посещение в Женева на представители на прокуденото от Македония българско духовенство. Делегацията, предвождана от един митрополит, връчва на Генералния секретар на Обществото на народите петиция, подписана от двама владици и 250 православни и католически свещеници. По-късно делегацията посещава Рим, където е приета от папата, Лондон, Париж и Берлин.[17]
В Женева, където Шалев престоява четири години и половина, тримата члена на представителството са подложени на постоянен югославски натиск да прекратят дейността си. Югославската легация в Берн отказва за продължи валидността на паспортите им, което създава трудности пред федералните власти и при пътуванията им в Европа. Родителите и близките им, останали в Югославия, са подложени на тормоз. Димитър Илиев не издържа и напуска представителството.[21]
В 1934 година, след като остава без средства, последен от тримата Шалев напуска Швейцария и се установява в София.[21] В България се сблъсква с антимакедонската политика на деветнадесетомайското правителство и му е отказана държавна служба. В 1936 година, заедно с други македонски общественици, участва в издаването на нов независим „месечен вестник за народностни въпроси, политика и култура“ под името „Македонски глас“, от който излизат само няколко броя.[22] В същата 1936 година е избран в Управителното тяло на Скопското благотворително братство.[23]
При разгрома на Югославия в 1941 година Шалев е мобилизиран като запасен съдебен офицер и е изпратен в трудова част в Силистра, където остава 9 месеца. След демобилизацията си Шалев заминава за родния си Скопие, който по това време заедно с по-голямата част от Вардарска Македония е под българско управление. В Скопие работи като адвокат,[22] като често посредничи по молби на местни граждани за освобождаване на интернирани опоненти на властта. Всяка година е мобилизиран за по няколко месеца, с което властите се опитват да го държат настрана от обществения живот в Македония.[24]
След изтеглянето на българските войски в 1944 година семейството му напуска Скопие и се връща в София. Шалев е адвокат защитник по няколко политически процеса. При преброяването през декември 1946 година отказва да се впише „македонец“.[25] В резултат новата комунистическа власт започва да го преследва. Първоначално със заплахи, а след като той не прекъсва дейността си е лишен от правото на адвокатска практика и скоро след това в 1950 година и от софийско жителство.[24][1]
Въдворен е на принудително местожителство в провинцията, отнето му е правото на купони за храна, облекло и гориво, както и правото му да работи. Шалев е арестуван за нарушаване на държавния монопол върху търговията, тъй като продава една златна монета. В този период работи за Народната библиотека, като разчита стари турски документи. Преживява инсулт и заболява от диабет.[24]
Шалев умира на 6 август 1960 година в софийска болница, след като му е поставена погрешно инжекция с глюкоза вместо с инсулин.[24] Сборник с неговите документи „От Скопие до Женева. Димитър Шалев — защитник на малцинствата в обществото на народите“ е издаден през 2012 година.[26]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Петиция на българското население във Вардарска Македония до Обществото на народите, представена от Димитър Шалев и Димитър Илиев, декември 1929 Архив на оригинала от 2013-09-27 в Wayback Machine.
- Поздравително писмо от Националния комитет на македонските емигрантски организации в София до Гр. Анастасов, Д. Шалев и Д. Илиев, поставили въпроса в ОН за правата на българското население в Македония Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
- From Skopje to Geneva. Dimitar Shalev - Defender of Minorities in the League of Nations
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Димитър Шалев, Архивите говорят Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., посетен на 29.09.2010 г.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 375.
- ↑ а б Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 130
- ↑ Гюлева, Веселина. Свидетелства. Изток-Запад, 2009. ISBN 978-954-321-612-3. с. 93.
- ↑ а б Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 131
- ↑ Парцел 37 // София помни. Посетен на 4 март 2016.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 363 - 376.
- ↑ Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919 – 1942, София 1988, с. 24
- ↑ Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 132
- ↑ Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 133
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 104 - 105.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 103.
- ↑ а б в г Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 134
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 274
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 233 – 234.
- ↑ а б в г Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 135
- ↑ Из протокол от заседание на ИК на Унгарската лига за ревизия, приело предложенията на Д. Шалев от Представителството на българското национално малцинство в Югославия за общи действия на малцинствените организации, 1930[неработеща препратка]
- ↑ Représentation de la minorité nationale bulgare en Yougoslavie, Genève. Mémoire présenté au nom de la population bulgare de la Macédoine sous domination yugoslave. Genève, 1930. Посетен на 12 юни 2015.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 52.
- ↑ а б Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 136
- ↑ а б Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 137
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 604 – 605.
- ↑ а б в г Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 138
- ↑ Гюлева, Веселина. Свидетелства. Изток-Запад, 2009. ISBN 978-954-321-612-3. с. 96.
- ↑ БГ може да се гордее с Д. Шалев, но не и със забравата към него Архив на оригинала от 2012-05-20 в Wayback Machine., www.bgnes.com/ от 17.05.2012 г.
- Български юристи от Македония
- Дейци на ВМОРО
- Дейци на ВМРО
- Дейци на ММТРО
- Български общественици от Македония
- Български военни дейци от Първата световна война
- Репресирани от комунистическия режим в България
- Българи в Югославия
- Български адвокати
- Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия
- Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет
- Родени в Скопие
- Починали в София
- Български имигранти от Македония в София
- Български подпоручици
- Български офицери от Македония
- Дейци на Македонските братства