Димитър Христов (поет)
Тази статия е за поета. За други хора със същото име вижте Димитър Христов.
| Димитър Христов | |
| български поет, драматург и преводач | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | чиновник, драматург, преводач |
| Литература | |
| Период | 1982 - |
| Жанрове | поезия, драма |
| Награди | „Владимир Башев“ (1982) „Григорий Сковорода“ (2012) „Гогол“ (2014) „Димчо Дебелянов“ (2014) „Слав Хр. Караславов“ (2015) „Иван Нивянин“ (2017) „Горчиво вино“ (2019) |
| Димитър Христов в Общомедия | |
Димитър Христов Черняев е български поет, драматург и преводач.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 17 май 1957 г. в Благоевград. Завършва българска филология и риторика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]
Работил е в Съюза на българските писатели като референт по въпросите на поезията, председател на Творческия фонд на СБП, главен редактор на вестник „Български писател“. Бил е завеждащ отдел „Литература“ във вестник „Пулс“, главен редактор на вестник „Литературен магазин“ и издателство „Седан“, управител на „Софкнига“ ЕООД, председател на Съюза на книгоразпространителите в България и на Кабинета на младите писатели, председател на читалище „Николай Хайтов“ в София, автор и водещ на седмичното телевизионно предаване „Време за поезия“, главен експерт в Министерството на културата, директор на Българския културен институт в Скопие.
Пиесата му „Мерилин Монро – триумф и агония“ е поставена в София, Ямбол, Плевен, Благоевград, в Националния театър на Македония – Скопие и в Киев.
Носител е на наградите „Димчо Дебелянов“[2], „Слав Хр. Караславов“[3], „Иван Нивянин“[4], „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти, „Горчиво вино“[5], „Македонски литературен Дедал“ и украинските литературни награди „Николай Гогол“ (заедно с Боян Ангелов и Елка Няголова, както и още 11 украински литератори и бизнесмени)[6], „Григорий Сковорода“ (заедно с още десет украински литератори)[7], и др.[8]
Преводач е от руски, украински, и сръбски език.
Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Почетен член на Дружеството на писателите на Македония.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Работен ден, ИК „Народна младеж“, 1982 – награда „Владимир Башев“
- Ранена свобода, ИК „Народна младеж“, 1989
- Писма до Ева, ИК „Седан“, 1992
- Български видения, ИК „Захарий Стоянов“, 1997 – годишна награда на Съюза на българските писатели за поезия
- Балада за любовта, ИК „Виста“, 2002
- Романтика и пепел, ИК „Мултипринт“, 2004
- Сърдечен ритъм, ИК „Христо Ботев“, 2006
- Молитва за България, изд. Национален музей „Земята и хората“, 2007 – награда „Пенчо Славейков“
- Хляб и вино, ИК „Мултипринт“, 2011
- Хармония, ИК „Захарий Стоянов“, 2017
- Песни – тъги и наздравици, ИК „Мултипринт“, 2018
- Спасяване на красотата, ИК „Изида“, 2021
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биография на Димитър Христов в „Словото“.
- ↑ Димитър Христов е носител на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2014 г., Lira.bg, 13 август 2014 г.
- ↑ „В Първомай връчиха Националната литературна награда за поезия „Слав Христов Караславов“, sbp.bg, 19 октомври 2015 г.
- ↑ „Поетът Димитър Христов – носител на наградата „Иван Нивянин“, Зов за истина, 27 май 2017 г.
- ↑ „Победителят в конкурса „Горчиво вино“ с „Остров за двама“, в-к „Дума“, 11 февруари 2019 г.
- ↑ Міжнародна літературна премія „Тріумф“: лауреати за 2014 рік // «Жінка–УКРАЇНКА», 2014-03-07.
- ↑ Названо лауреатів Міжнародної літературної премії імені Г.Сковороди „Сад божественних пісень“ за 2012 рік, „Українська літературна газета“, 2 вересня 2012.
- ↑ Биография на Димитър Христов в „Литературен свят“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
