Боян Ангелов
| Боян Ангелов | |
| български писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | чиновник, редактор |
| Литература | |
| Жанрове | поезия |
| Награди | „Николай Гогол“ (2014) „Нешо Бончев“ (2014) „Иван Нивянин“ (2014) „Григорий Сковорода“ (2015) „Никола Фурнаджиев“ (2016) „Слав Хр. Караславов“ (2017) „Богдан Овесянин“ (2018) „Христо Смирненски“ (2019) „Ламар“ (2020) Вазова награда (2021) „Тодор Влайков“ (2022) „Георги Джагаров“ (2024) „Иван Динков“ (2024) |
Боян Ангелов Иванов е български писател.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 27 август 1955 година в Панагюрище[1] Завършва Философия и Българска филология в Софийския държавен университет. Печели аспирантура в Института за философски изследвания при Българската академия на науките и през 1992 година получава научната и образователна степен доктор.
Работи като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. От 1990 до 2002 година и понастоящем е главен редактор на списание „Читалище“. Бил е заместник-председател на Съюза на народните читалища, след това – председател на фондация „Читалище-1870“, издател на сп. „Читалище“. От 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария, където завършва антропософска педагогика и социална психология с признат докторат, преподавал и специализирал в областта на гьотеанистиката, антропософската естетика, историята на философията, социалната и педагогическа психология. От края на 2012 година е директор на издателство „Български писател“. От юни 2014 година е председател на Съюза на българските писатели.[1]
Член е на Съюза на българските журналисти.[1]
Негови творби като самостоятелни книги или участия в сборници и периодични издания са превеждани на редица езици: руски, английски, френски, немски, украински, чешки, полски, унгарски, сърбохърватски, гръцки, испански, италиански, турски, китайски, фламандски, норвежки, японски, арабски и др. Превежда от немски, руски, френски и гръцки език.[1]
Член е на Националния съвет на Българската социалистическа партия.[2]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Носител на Националната награда за поезия „Яворов и морето“ в Поморие (2008).
- Носител на Международната литературна награда „Гогол“, учредена от медия клуба в Чернигов със съдействието на Националния съюз на писателите на Украйна (2014, заедно с Елка Няголова и Димитър Христов, както и още 11 украински литератори и бизнесмени)[3].
- Носител на Международната литературна награда „Григорий Сковорода“ (Украйна, 2015, наред с Елка Няголова и още 8 литератори)[4].
- Носител на Националната награда за литературна критика на Министерство на културата и Община Панагюрище „Нешо Бончев“ (2014)[5].
- Носител (заедно с Румен Денев) на Националната награда за патриотична поезия „Иван Нивянин“ в Борован (2014)[6][7].
- Носител на Международната литературна награда „Книжовен Дедал“ (Македония, 2015).
- Носител е на Националната награда за литература „Захарий Стоянов“, учредена от едноименното издателство (2016).[8][9][10]
- Носител е на Националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ (2016).[11][12][13]
- Носител е на Националната литературна награда за поезия „Слав Хр. Караславов“ (2017).[14]
- През 2017 г. е номиниран от дружествата на писателите в Пазарджик и Хасково към Съюза на българските писатели за наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ на Община Сливен[15], но за носител е избран актьорът Ивайло Христов[16].
- Носител на Националната литературна награда „Богдан Овесянин“ в Стрелча (2018).[17][18]
- Първи носител на Националната награда за литература „Христо Смирненски“, учредена от Българската социалистическа партия и Съюза на българските писатели (2019).[19]
- Носител на Националната литературна награда „Ламар“ (2020), учредена от община Троян със съдействието на Съюза на българските писатели.[20][21][22][23]
- Носител на Годишната награда на СБП за поезия за „Реставрация на обелиска“ (2020).[24][25]
- Носител на Националната Вазова награда за 2021 г.[26][27]
- Награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, за особено значимите му заслуги в областта на културата и изкуството.[28]
- Носител на Националната литературна награда „Тодор Влайков“ (2022).[29]
- Носител на Националната награда за поезия „Георги Джагаров“ (2024).[30]
- Носител на Националната литературна награда „Иван Динков“ (2024).[31][32]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Поезия на български език
[редактиране | редактиране на кода]- „А върху ножа – детелина“ – издателство „Народна младеж“, 1985
- „Животът остава“ – издателство „Народна младеж“, 1989
- „Разрушение на естетиката“ – издателство „Сателит-55“, 1990
- „Тиара“ – издателство „Читалище“, 1991
- „А момичета светят от смях“ – издателство „Рал колобър“, 1994
- „Делтата на другия живот“ – издателство „Богианна“, 1995
- „Скали от вятър“ – издателство „Богианна“, 1997
- „Еос“ – издателство „Български писател“, 1998
- „Помилване“ – издателство „Богианна“, 2002
- „Цветовете на тъгата“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2003
- „Протагонистика“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2005
- „Поетеон“ – огледални хайку – издателство „Богианна“, 2005
- „Пристанище в средата на душата“ – издателство „Фондация Читалище 1870“, 2005
- „Съзерцание“ – издателство „Богианна“, 2006
- „Византийска мозайка“ – издателство „Български писател“, 2008
- „Отрицание на отрицанието“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2009
- „Ъндърграунд“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2012
- „Разговор с мълчанието“ – издателство „Богианна“, 2012
- „Хълмовете нямат полумрак“ – издателство „Български писател“, 2013
- „59 отстояния“ – издателство „Български писател“, 2014
- „Далнина“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2015
- „Едикула“ – издателство „Богианна“, 2016
- „Поледица“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2016
- „Помръкнала е реката“ – издателство „Български писател“, 2017
- „В сянката на хоругвите“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2017
- „Последна риза" – издателство „Захарий Стоянов“, 2018
- „Почти на поглед“ – издателство „Богианна“, 2019
- „Реставрация на обелиска“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2019
- „Универсум“ – издателство „Лексикон“, 2020
- „Ако изобщо има бряг“ – издателство „Богианна“, 2021
- „Понякога“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2021
- „П(p)освещения“ – издателство „Захарий Стоянов", 2022
- „Отново да ме обикнеш“ – издателство „Богианна", 2023
- „Прободени носталгии“ – издателство „Лексикон“, 2024
Други
[редактиране | редактиране на кода]- „Образът на съвременника в младата българска и съветска поезия“ (монография). Издателство на Отечествения фронт, 1984
- „Античната философия през Българското възраждане“ (монография). Издателство „Богианна“, 1996
- „Справедливо е българинът да е българин“ (монография). Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998
- (в съавторство) „Очи в очи“ (сборник с кратки очерци). Издателство „Мултипринт“, 1998
- „Виделина“ (монография). Издателство „Богианна“, 2005
- Енциклопедия „Панагюрище“. Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2007
- „Нешо Бончев в контекста на Българското възраждане“ (монография). Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2009
- „Светлописите на Черновежд“ (монография). Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2010
- Енциклопедия „Възрожденски читалища“. Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2011
- (в съавторство) „Речник на панагюрския говор“. Издателство „Богианна“, 2014
- „Отблясъци от яснописи“ (есета, отзиви, интервюта). Издателство „Бон“, 2015
- (в съавторство) „Духовният венец на Панагюрище“ (исторически очерк). Издателство „Богианна“, 2015
- „Пътища от думи“ (статии, есета, отзиви). Издателство „Богианна“, 2017
- „Марин Дринов“ (монография). Издателство „Захарий Стоянов“, 2020
- „Серпентини на битието“ (статии, рецензии, интервюта). Издателство „Богианна“, 2020
- „Немският класически идеализъм и новата българска литература. От Възраждането до I световна война“. Издателство „Богианна“, 2022
- „Марко Балабанов“ (монография). Издателство „Захарий Стоянов“, 2022
- „Нешо Бончев“ (монография). Издателство „Захарий Стоянов“, 2023
- „Прелюдии и послеписи“ (статии, отзиви, интервюта). Издателство „Български писател“, 2023
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Боян Ангелов в Литературен свят.
- ↑ Национален съвет на БСП, сайт на БСП.
- ↑ Міжнародна літературна премія «Тріумф»: лауреати за 2014 рік // «Жінка–УКРАЇНКА», 2014-03-07.
- ↑ Названо лауреатів Міжнародної літературної премії імені Григорія Сковороди «Сад божественних пісень» за 2015 рік
- ↑ „Наградата „Нешо Бончев“ ще бъде връчена на Боян Ангелов идния четвъртък“, ПА медия, 21 март 2014 г.
- ↑ „Връчване на национална награда за поезия „Иван Нивянин“, сайт на община Борован, 2 юни 2014 г.
- ↑ „Връчиха националната награда за поезия „Иван Нивянин“, Враца днес, 2 юни 2014 г.
- ↑ Боян Бойчев, „Боян Ангелов взе наградата „Захарий Стоянов“, в-к „Дума“, 31 октомври 2016 г.
- ↑ Анжела Димчева, „Боян Ангелов заслужи наградата „Захарий Стоянов“, в-к „Труд“, 31 октомври 2016 г.
- ↑ Димитрина Кюркчиева, „Боян Ангелов с наградата „Захарий Стоянов“, БНР, 2 ноември 2016 г.
- ↑ Стефка Венчева, „Румен Леонидов и Боян Ангелов си поделиха „Никола Фурнаджиев“, pzdnes.com, 28 май 2016 г.
- ↑ „Победител в конкурса „Никола Фурнаджиев“ е Румен Леонидов“ Архив на оригинала от 2017-12-15 в Wayback Machine., armymedia.bg, 17 юни 2016 г.
- ↑ Иван Есенски, „Победител в конкурса „Никола Фурнаджиев“ НЕ е Румен Леонидов“, сайт на СБП, 4 юли 2016 г.
- ↑ „Председателят на СБП е новият носител на наградата „Слав Хр. Караславов“, haskovo.net, 15 октомври 2017 г.
- ↑ „Девет номинации за наградата „Добри Чинтулов“, dariknews.bg, 8 септември 2017 г.
- ↑ „Актьорът Ивайло Христов е носителят на наградата „Добри Чинтулов“, dariknews.bg, 13 септември 2017 г.
- ↑ „Боян Ангелов с наградата „Богдан Овесянин“, в-к „Дума“, бр. 223, 16 ноември 2018 г.
- ↑ „Боян Ангелов е носител на наградата „Богдан Овесянин“, сайт на община Стрелча, 13 ноември 2018 г.
- ↑ „Боян Ангелов - с наградата „Христо Смирненски“, в-к „Дума“, бр. 56, 22 март 2019 г.
- ↑ Пламен Христов - кор. на БНР в Ловеч, „Боян Ангелов получи литературната награда „Ламар“ на празника на Троян“, БНР, 14 октомври 2020 г.
- ↑ Даниела Балабанова, „Председателят на Съюза на българските писатели е носителят на националната литературна награда „Ламар“, БТА, 14 октомври 2020 г.
- ↑ Пламен Христов - кор. на БНР в Ловеч, „Боян Ангелов получи литературната награда „Ламар“ на празника на Троян“, БНР, 14 октомври 2020 г.
- ↑ Руслана Попсавова, „Боян Ангелов с наградата „Ламар“, Троян Експрес, 15 октомври 2020 г.
- ↑ „Годишни награди“, сайт на СБП, 27 май 2020 г.
- ↑ Силвия Недкова, „Съюзът на писателите: Нашият председател е най-добрият поет в България“, clubz.bg, 29 май 2020 г.
- ↑ „В Сопот връчиха Националната литературна Вазова награда“ Архив на оригинала от 2021-07-10 в Wayback Machine., KarlovoPress.com, 9 юли 2021 г.
- ↑ „Боян Ангелов е тазгодишният носител на Националната литературна Вазова награда“, БНТ, 9 юли 2021 г.
- ↑ Указ № 227 от 30 август 2021 г. // ДВ. бр. 74, обн. 07.09.2021 г. Посетен на 2022-12-30.
- ↑ „Влайкови дни 2022 бяха закрити“, srednogorie.eu.
- ↑ Димитрина Кюркчиева, „Национална награда „Георги Джагаров“ за Боян Ангелов“, БНР, 17 юли 2024 г.
- ↑ Тина Соколова, „Боян Ангелов и Борис Христов са отличени с Националната литературна награда за поезия „Иван Динков“, Darik.bg, 5 ноември 2024 г.
- ↑ Николета Манджукова, „Боян Ангелов и Борис Христов са новите носители на Националната литературна награда за поезия „Иван Динков“, БТА, 4 ноември 2024 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Боян Ангелов: Талантът без морал не струва пукната пара“, интервю на Борис Данков, в. „Дума“, бр. 265, 15 ноември 2014 г.
|
