Димитър Хаджиманов
| Димитър Хаджиманов |
Димитър Хаджиманов Стоянов (изписване до 1945 година: Димитъръ хаджи Мановъ) е български общественик от София, син на видния софийски първенец хаджи Мано Стоянов. Преди Освобождението на България е член на училищното настоятелство в София. След Освобождението е почетен член на Софийския градски съвет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е преди 1840 година в София в семейството на хаджи Мано и е един от тримата му сина.[1]
През 1866 г. е училищен настоятел. През 1871 г. е спомоществовател за подготвения от Васил Чолаков двутомен сборник (Българский народен сборник) с български народни обичаи, песни, приказки, пословици, народни костюми и др.[2]
След Освобождението е избран за член на първия училищен комитет [3] (1878/1879) – на заседание „коллегиялно на градскийт управителен съвет, придружено от кварталните кметове и други граждани“ на 29 юли 1878 г. от 15 кандидати са избирани петима членове: иконом поп Тодор, Д. Хаджи Манов, Михал Веселинов, Д. Михайлов и Никола Георгиев.[4]
На 2 декември 1878 г. на заседание на избирателите, избрани от 14-те квартала на София, за да изберат членове на Софийския градски съвет, Димитър Хаджиманов е избран за почетен член на съвета.[5] Участва в заседанията на пълния състав на Софийския градския съвет, провеждащи се всяка седмица.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Димитрия х. Манов // geni.com.
- ↑ София и софиянци в българския предосвобожденски периодичен печат. Личности - показалец, 220, 258. Столична библиотека.
- ↑ За първи път в София // stara-sofia.blogspot.com. 19 март 2013. Посетен на 28 януари 2024.
- ↑ Софийско общинско управление 1878 – 1879. София, Главно управление на архивите към МС, ОП „Стара София“ към Софийския исторически музей, 2000. с. 435 – 436, 267.
- ↑ Софийско общинско управление 1878 – 1879. София, Главно управление на архивите към МС, ОП „Стара София“ към Софийския исторически музей, 2000. с. 401 – 402.
