Димитър Стойчев
| Димитър Стойчев | |
| български геодезист | |
| Роден |
с. Мадара, Шуменско, Княжество България |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Научна дейност | |
| Област | геодезия |
| Работил в | Държавна политехника Главно управление по геодезия и картография Национален институт по геодезия и картография |
| Титла | професор |
Димитър Стойчев Стефанов е български геодезист, професор в Държавната политехника.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 24 март 1903 г. в Мадара. През 1939 г. завършва земемерно инженерство в Бърно, Чехия. След завръщането си в България работи в кадастралните отделения на Софийската и Русенската община. През 1941 – 1943 г. е учител в Средното техническо училище в София. От 1943 г. е асистент, от 1946 г. е доцент, а през 1952 г. е избран за професор по геодезия в Държавната политехника. През 1952 – 1953 г. е декан на Геодезическия факултет. От 1960 г. работи като заместник-началник на Главно управление по геодезия и картография при Министерски съвет. От 1952 до 1968 г. е ръководител на научноизследователски групи и директор на Националния институт по геодезия и картография. Умира на 28 юли 1977 г.[1]
Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]
- „Геодезия“ (2 части, 1951 – 1953)
- „Двучленни таблици за координатни изчисления“ (1961, в съавторство с П. Монев)
- „Таблици за тригонометрично нивелиране“ (1962)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4247.
