Направо към съдържанието

Димитър Коруджиев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Коруджиев
Роден26 декември 1941 г. (82 г.)
Националност България
Жанрразказ, роман, есе
Известни творби„Градината с косовете“, „Домът на Алма“
Награди„Паница“ (1995)

Димитър Георгиев Коруджиев е български писател, автор на романите „Градината с косовете“ и „Домът на Алма“.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Коруджиев е роден в София на 26 декември 1941 г. Завършва гимназия (1959) и българска филология в Софийския държавен университет (1966). Работи като редактор в отдел Култура на в. „Труд“ (1966 – 1972), във в. „Народна култура“ (1972 – 1974), в отдел Белетристика на сп. „Пламък“ (1974 – 1976), в издателство „Български писател“ (1976 – 1989), а след 1989 г. – в сп. „Съвременник“ и в. „Демокрация“. Вестник „Демокрация“ е създаден в дома му от група известни писатели и журналисти през зимата на 1989 – 90 г.[1] От 1990 до 1997 г. води седмична есеистична рубрика във в. „Демокрация“.

Първата му публикация е във в. „Пулс“ през 1965 г.

Автор е и на пиесите „Омагьосаният кръг“ и „Стаята“, поставени в театър „София“ (1979 – 1981).

Общественик, участник в дисидентските групи през 1988 – 89, един от основателите на СДС, член на НСРТ (1997 – 2001)[2], председател на Движение „Християнско възраждане“.

Постоянен председател на журито на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев“.[3][4][5][6][7][8][9][10][11]

Носител на президентския орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие „за особено големи заслуги в областта на културата“. Носител е на две награди на Министерство на културата, награда на Министерство на образованието, годишна награда на Съюза на българските писатели и други литературни награди. Последната от тях е специалната награда на Портал Култура за 2015 г. „За неговия изключителен принос към модерната българска проза и възвръщането и „по пътя на душата“.[12]

Носител на националната журналистическа награда „Паница“ (в категория коментар/проблемна статия) на Фондация „Свободна и демократична България“ (1995).[13]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Художествена проза

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1972 – „Ще мине време“ (разкази)
  • 1974 – „Коридори в дъжда“ (повест)
  • 1975 – „Нощната улица“ (разкази). София: Български писател, 132 с.
  • 1976 – „Остров от тишина“ (разкази и новели). Варна: Георги Бакалов, 109 с.
  • 1978 – „Подозрението“ (повест). София: Народна младеж, 120 с.
  • 1980 – „Невидимият свят“ (разкази). София: Български писател, 142 с.
  • 1981 – „Мигът преди здрачаване“ (разкази и новели). София: Профиздат, 200 с.
  • 1984 – „Градината с косовете. Из спомените на вечния редник“ (роман). София: Военно издателство, 110 с.
  • 1986 – „Домът на Алма. Шведски записки“ (роман). София: Български писател, 197 с.
  • 1988 – „Къща под наем“ (роман). София: Профиздат, 149 с.
  • 1992 – „Десет години по-късно“ (роман). София: Слънце, 104 с.
  • 1995 – „Преди да се умре: Фантазия за Сашо Сладура“. (роман) София: Литературен форум, 1995, 152 с.
  • 2008 – „1989“ (роман)[14], [15]

Есеистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1974 – „Този чудесен ритъм“ (очерци)
  • 1979 – „Болката, когато е прекрасна“ (есеистични фрагменти). Варна: Георги Бакалов, 135 с.
  • 1991 – „Пуснете слънчевата светлина. 77 есета от в. „Демокрация“ (политически есета). София: Златорог, 168 с.
  • 1995 – „Християнската свобода“ (есета)
  • 1995 – „Пътят на душата“ (есета). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 186 с.
  • 1999 – „Всичко е история“ (есета)
  • 2001 – „Тайнствения бард“ (есета)
  • 2003 – „Разговор за Бога“ (православни фрагменти)
  • 2004 – съавтор на книгата „Християнска етика“ заедно с Д. Киров и Д. Свиленов, излязла в половинмилионен тираж след многократно преиздаване (безплатно разпространение). През 2016 г. книгата излиза на френски и се разпространява в християнски училища във Франция и Белгия.

За деца и юноши

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1980 – „Градското джудже“ (повест за деца). София: Отечество, 88 с.
  • 1982 – „Приключение на таванския етаж“ (роман за деца и юноши)
  • 1983 – „Крадци на книги“ (повест за деца). София: Отечество, 160 с.
  • 2005 – „Жития за православни светци, разказани за деца“
  • 2015 – „Спасеното семейство – Християнски роман за деца“

Преводи на творби на Димитър Коруджиев

[редактиране | редактиране на кода]

Негови книги са преведени на гръцки, немски (Австрия и Германия), румънски, руски, унгарски, френски, английски (САЩ). Откъси от романите му, новели, цикли с негови разкази са публикувани в литературни списания и антологии на тези и други езици.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  • Сабина Беляева, „Димитър Коруджев“. – В: Речник по нова българска литература, София: Хемус, 1994, с.189.
  1. ↑ Стефан Продев бил гласен за главен на в. „Демокрация“ // frognews.bg, 2015. Посетен на 6 март 2015.
  2. ↑ Юлиана Методиева, „Обсесиите на един светец“ Архив на оригинала от 2008-04-15 в Wayback Machine., в. „Култура“
  3. ↑ 10-и юбилеен конкурс „Рашко Сугарев“ Архив на оригинала от 2017-09-01 в Wayback Machine., НДФ „13 века България“, 13 април 2007 г.
  4. ↑ Наградите за къс разказ на името на „Рашко Сугарев“ Архив на оригинала от 2017-09-01 в Wayback Machine., НДФ „13 века България“, 24 април 2008 г.
  5. ↑ Награди на името на покойния писател Рашко Сугарев Архив на оригинала от 2017-09-01 в Wayback Machine., НДФ „13 века България“, 24 април 2009 г.
  6. ↑ ХIII издание на Национален конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ Архив на оригинала от 2017-09-01 в Wayback Machine., НДФ „13 века България“, 22 април 2010 г.
  7. ↑ „Връчване на наградата „Рашко Сугарев“ за 14-и път“ Архив на оригинала от 2017-09-01 в Wayback Machine., НДФ „13 века България“, 19 април 2011 г.
  8. ↑ „Връчване на наградата „Рашко Сугарев“ за 2012 година“ Архив на оригинала от 2017-09-01 в Wayback Machine., НДФ „13 века България“, 2 май 2012 г.
  9. ↑ „Връчване на наградата „Рашко Сугарев“ за 2013 година“, в. „Култура“, 26 април 2013 г.
  10. ↑ „Трима млади автори с награда „Рашко Сугарев – 2014“ Архив на оригинала от 2017-09-01 в Wayback Machine., НДФ „13 века България“, 24 април 2014 г.
  11. ↑ „Трима млади автори с награда „Рашко Сугарев – 2014“ Архив на оригинала от 2017-09-01 в Wayback Machine., НДФ „13 века България“, 24 април 2015 г.
  12. ↑ „Портал „Култура“ връчи годишните си награди за принос в областта на литературата и хуманитаристиката през 2014 г.“, електронен бюлетин „Културни новини“, 01.11.2015 г.
  13. ↑ Есето е възпроизведено в юбилеен брой на в. „Литературен форум“ по случай 70-годищнината на Димитър Коруджиев – виж „Литературен форум“, бр. 1 (543), 2012 г. Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine., с. 9.
  14. ↑ Вихрен Чернокожев, „Димитър Коруджиев – мисъл и воля за смисъл“, отзив на сайта „Свободата“, 31 януари 2012 г.
  15. ↑ Деян Енев, „Димитър Коруджиев написа сензационен роман“ Архив на оригинала от 2017-09-10 в Wayback Machine., отзив във в. „Политика“, 16 януари 2009 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Коруджиев&oldid=12152780“.