Димитър Давидов
| Димитър Давидов | |
| български духовник и учител | |
 | |
| Роден |
1840 г.
|
|---|---|
Димитър Давидов е български просветен деец и духовник от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Давидов е роден в Криворечна паланка, тогава в Османската империя. Учи в кривопаланечкото училище през 1855 година, а между 1864 – 1886 година самият той е учител в него.[1] Дълги години е член в настоятелството на Паланечката българска община. По-късно се замонашва. По-късно е учител в девическото педагогическо училище в София.[2]
От 1 януари 1916 година е пратен като временен архиерейски наместник в Криворечна Паланка, където до 30 юли 1919 година е енорийски свещеник.[3] След това живее в Кюстендил, а от юни 1920 година – в София.[4]
През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[5]
През септември 1927 година заминава за Македония.[6]
Димитър Давидов получава народна пенсия като заслужил по Възраждането и народопросветното дело в Македония с решение на XVII народно събрание от 21 юли 1914 година.[7]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Синът му Васил завършва Богословския факултет в Черновиц в 1910 година.[8] При избухването на Балканската война в 1913 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.[9]
Синът му Венцеслав завърша с петнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия[10], македоно-одрински опълченец в ларзарета на МОО[11] През 1927 годиниа е председател на контролната комисия на Паланечко благотворително братство.[12]
Синът му Петър Димитров към 1930 година е капитан от Българската армия; живее в София.[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, Държавна печатница, 1915, стр. 193.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 175.
- ↑ БИА-НБКМ, Колекция 47-I, а.е. 876, п.д. № 1844, л. 58 и 56.
- ↑ БИА-НБКМ, Колекция 47-I, а.е. 876, п.д. № 1844, л. 48.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 604.
- ↑ БИА-НБКМ, Колекция 47-I, а.е. 876, п.д. № 1844, л. 11.
- ↑ БИА-НБКМ, Колекция 47-I, а.е. 876, п.д. № 1844, л. 1 и 109.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 575.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 597 – 599.
- ↑ БИА-НБКМ, Колекция 47-I, а.е. 876, п.д. № 1844, л. 9.
