Димитър Анастасов
| Димитър Анастасов | |
| зограф | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Димитър Анастасов е даровит възрожденски зограф от Македония, работил във втората половина на XIX век.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в битолското влашко село Магарево в семейството на Анастас Зограф.
Дело на Димитър Зограф са голяма част от иконостасните икони в църквата „Успение Богородично“ в Царево село. Иконата на Успение Богородично е датирана 1858 г. Гръцкият надпис глас: „Δία χειρος Δημητιριου Ζωγραφου εν Μεγαροβο τω Βιτωλιων 1858 Ζεμώτκω 20.“ Димитър е умел майстор и макар формите да са пресилено стилизирани, те са предадени с високо художествено чувство.[1] В 1869 година заедно с брат си Константин изписва църквата „Възнесение Господне“ в Тополчани.[2]
В 1879 година изписва иконите на певницата и част от иконите на иконостаса в църквата „Успение Богородично“.[3][4] Заедно с брат си Константин изписва по-голямата част от престолните икони, както и иконостасният кръст във Велушинския манастир „Свети Георги“. Тяхно дело са и медальоните с изображение на Благовещение върху царските двери, които са и резбовани.[5]
Чертежът на Анастасов вещо оформя формите, колоритът му е жив, но еднообразен. Обича флоралните мотиви, с които украсява дрехите на светците и рамките около них. Подписите му са три типа: понякога „Димитриа А. Зуграф от Магарево“, понякога с инициали „Д. А. З.“, понякога на гръцки „Δια χειρος Δ. Α. Ζ.“[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 277.
- ↑ Митревски, Никола. Претставите на сесловенските првоучители Св. Кирил и Св. Методиј во живописот од XIX век во Пелагонија, Мариово и Демирхисарско // Патримониум.мк 4 (9). 2011. с. 293.
- ↑ Михајловски, Роберт. Од духовното наследство на Via Egnatia: црквите Успение на Богородица од Велушина и Богородица Пречиста од Граешница // УДК. 726:27-523.42(497.774), стр. 148. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија зa поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 30. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 31. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ Словенските просветители Kирил и Mетодиј во делата на македонските иконописци од XIX век. – В: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. II, 23-25 мај 1969, Радмила Угринова-Скаловска (главен уредник). Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1970. с. 55.
