Димитриос Дарварис
| Димитриос Дарварис Δημήτριος Δάρβαρις | |
| гръцки учен, филолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Димѝтриос Николау Да̀рварис (на гръцки: Δημήτριος Δάρβαρις; на сръбски: Димитрије Николајевић Дарвар) е гръцки учен, филолог, полиглот, един от най-ярките представители на гръцкото Просвещение.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Дарварис е роден в костурското влашко село Клисура (Влахоклисура) в 1757 година, което тогава е в Османската империя, в семейството на богатия търговец Никола Дарварис. Получава начално образование в Клисура.[3] В 1769 година с брат си заминават за Земун, Австрия, при баща им. Учи в Срем и Нови сад при костурчанина Георгиос Леондиос (Леондиу, Леондиадис). След това учи в Земун и в Кралската академия в Будапеща при Калиникос Йоанитис, Манасис Илиадис и Теодосиос Силистряну. Първоначално Дарварис се занимава също с търговия, но постепенно се обръща повече към преподаване и писане. От 1780 до 1783 година учи класическа филология в Будапеща, Хале и Лайпциг и философия в Хале. Преподава в гръцките училища в Земун (1785 - 1795) и Виена, където се установява с четиримата си братя. Участва в издаването на „Ермис о Логиос“.[4] По езиковия въпрос е на междинни позиции между консерваторите и новаторите.
По модела на неговия „Еклогар“, издаден през 1804 година, е съставен прочутият „Рибен буквар“ на Петър Берон.[5]
Умира в 1823 година.[6]
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на около 35 труда на тема философия, филология и религия, които са публикувани предимно във Виена. По-известните от тях са:
- Γραμματική γερμανική ακριβεστάτη (Виена, 1785)
- Μικρή Κατήχησις, ήτοι Σύντομος Ορθόδοξος Ομολογία της Ανατολικής Εκκλησίας των Γραικών ή Ρωμαίων (Виена, 1791, анонимно)
- Χειραγωγία εις την καλοκαγαθίαν (Виена, 1791, 1802)
- Εισαγωγή εις την ελληνικήν γλώσσαν, περιέχουσα διαφόρους ελληνικούς διαλόγους πάνυ ωφελίμους, εις τρεις εκατονταετηρίδας διηρημένους (Виена, 1802)
- Εκλογάριον γραικικόν εις την χρήσιν των πρωτοπείρων της απλής διαλέκτου (Виена, 1804)
- Μεγάλη Κατήχησις (Виена, 1805, 1835)
- Επιτομή Φυσικής (Виена 1812-1813)
- Χρηστομάθεια απλοελληνική εις χρήσιν της νεολαίας του Γένους (Виена, 1820)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 1ο) // Ιστορικά Καστοριάς, 16 декември 2013. Посетен на 15 юли 2014.
- ↑ Πούλιος, Χαρίσης. Κατάλογος των εν τοις γράμμασι διαλαμψάντων Μακεδόνων από της καταλύσεως της βυζαντινής αυτοκρατορίας μέχρι της εθνεγερσίας // Μακεδονικόν Ημερολόγιον 3. 1911. σ. 174. (на гръцки)
- ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 253.
- ↑ Εγκυκλοπαίδεια Πάπυρος Λαρούς Μπριτάννικα, τ. 16.
- ↑ Даскалов, Румен. Българо-гръцки преплитания // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики. София, Издателство на Нов български университет, 2013. ISBN 978-954-535-793-0. с. 185.
- ↑ Δάρβαρης Δημήτριος, архив на оригинала от 31 март 2014, https://web.archive.org/web/20140331183435/http://www.lib.uoa.gr/hellinomnimon/authors//Darvaris.htm, посетен на 9 юни 2010
