Направо към съдържанието

Дидахе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дидахе
Създаден2 век
Сирия
ПоредицаНов завет
Дидахе в Общомедия

Дидахе (Didache, на гръцки: Διδαχή, Διδαχὴ τῶν δώδεκα ἀποστόλων Didachē` tôn dṓdeka apostólōn „Учението на 12-те апостоли“, на латински: Doctrina duodecim apostolorum) – също наричано Учението на Господ чрез Дванадесетте Апостоли за неверниците – е раннохристиянско съчинение от 2 век (ок. 150 – 180, по други сведения 80 – 100 г.), което е написано вероятно в Сирия от различни неизвестни автори. Това е най-ранния църковен ред на Християнството.

Произведението е открито едва през 1873 г. от епископ Филотей Вриениос в една манастирска библиотека в Цариград в Codex Hierosolymitanus, написан през 11 век.

Произведението е разделено на 16 капители с по три части и едно conclusio.

  • Капител 1 – 6: Християнското учение по два пътя: Пътят на живота и на смъртта
  • Капител 7 – 10: Сакраментална литургия (кръщение, евхаристия, пости, молене, миросване)
  • Капител 11 – 15: Дисциплинарни наредби, църковен ред (просветители, профети, църковна служба, общински избори)
  • Капител 16: Краен капител: Есхатология
  • Didache oder die Apostellehre. Übersetzt von Franz Zeller; in: Bibliothek der Kirchenväter, 1. Reihe, Bd. 35. München 1918 Online-Ausgabe
  • Didache (Apostellehre). Übersetzt von Klaus Wengst; in: Schriften des Urchristentums. Kösel, München 1984, ISBN 3-466-20252-3
  • Didache/Zwölf-Apostel-Lehre (Fontes Christiani Bd. 1). Griechisch und deutsch, übersetzt von Georg Schöllgen. Herder, Freiburg im Breisgau 1991, ISBN 3-451-22101-2
  • Adolf Jülicher, Didache. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band V,1, Stuttgart 1903, Sp. 392 – 394.
  • André Tuilier, Didache. In: Theologische Realenzyklopädie 8 (1981), S. 731 – 736
  • Kurt Niederwimmer, Die Didache. KAV 1. Göttingen 1993 ISBN 3-525-51677-0
  • Robert A. Kraft, The Apostolic Fathers, Bd. 3, Barnabas and the Didache, hg. Robert Grant, New York: Thomas Nelson and Sons 1965