Направо към съдържанието

Диаманди Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диаманди Николов
български офицер от кавалерията
Роден
Починал
1942 г. (74 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вНационален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
„Свети Александър“

Диаманди (Диаманд) Николов Тръпчев е български офицер от кавалерията, полковник, участвал в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на дивизион от 1-ви конен полк, помощник-командир на 2-ри конен полк и командир на 11 конен полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Диаманди Николов е роден на 9 август 1867 г. в Щип, Османска империя. На 2 август 1892 г. завършва с 14 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Служи в 4-ти, 7 и 10 конен полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 18 май 1913 е произведен в чин майор.

Като майор Диаманди Николов командва 2-ри ескадрон от Втори конен на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Николов командва първоначално дивизион от 1-ви конен полк, на 30 май 1916 е произведен в чин подполковник, след което е помощник-командир на 2-ри конен полк, а от 1918 до уволнението си през 1919 г. командва на 11 конен полк. Междувременно на 30 май 1918 е произведен в чин полковник. През 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия за бойни заслуги е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[1] През 1918 г. на същото основание е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове в средата[2], като наградата е потвърдена със заповед №355 от 1921 г.[3]

На 23 септември 1923 година Щипското братство по инициатива на Спиро Константинов и Диаманди Николов свиква в Софийския университет общо събрание на интелектуалци, родом от Македония, на което Константинов развива идеята за създаване на научен институт, занимаващ се с изследване на Македония.[4] Идеята е приета и на 21 декември 1923 година Николов е сред учредителите на Македонския научен институт и става първият касиер на организацията.[5][6]

На 30 юни 1927 о.з. полковник Диманди Николов е избран за секретар на временния комитет на Всебългарския съюз „Отец Паисий“.

Полковник Диаманди Николов умира през 1942 г. и е погребан в Централните софийски гробища.[7]

  1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 95
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 309
  3. ДВИА, оп. 4, а.е. 2, л. 263 – 264
  4. Мичев, Добрин. Освободителните борби след Първата световна война 1919-1944. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 4. София, МНИ, 2003. с. 16.
  5. Основатели на МНИ // Македонски научен институт, 25 юни 2013. Посетен на 22 юли 2017.
  6. Списание „Македонски преглед“ на 90 години (1924–2014) // Македонски научен институт, 30 юни 2015. Посетен на 22 юли 2017.
  7. Парцел 28 // София помни. Посетен на 12 януари 2016.