Нивянин
| Нивянин | |
  Нивянин  Нивянин | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 471 души[1] (15 март 2024 г.) 15,2 души/km² |
| Землище | 31,01 km² |
| Надм. височина | 172 m |
| Пощ. код | 3241 |
| Тел. код | 09144 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 51559 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Борован Иван Костовски (Възраждане; 2023) |
| Кметство – кмет | Нивянин Милен Гайдарски (СДС, ДСБ, ДПС, ДСИ) |
| Нивянин в Общомедия | |
Нивя̀нин е село в Северозападна България. То се намира в община Борован, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Нивянин се намира на 15 км югозападно от Бяла Слатина и е разположено на двата бряга на Скът. Съседни села са Соколаре и Комарево (на изток), Буковец (на юг) и Борован (на северозапад).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Старото име на селото е Джурилово, вероятно от личното име Джурил (производно на Гюро) и наставката за селищно име „-ово“. Това е било името на старобългарско средновековно селище, заварено от турците в края на XIV в. със същото име. В селището се намира късноантична и средновековна керамика.[2]
На 11 януари 1950 г. Джурилово е преименувано на Нивянин. Това е поетичният псевдоним на партизанина Иван Недков от същото село.[2]
През 1914 година в Джурилово е основана земеделска кооперация „Спасение“, а в 1933 година – коневъдно дружество „Нерон“. Към 1935 г. земеделската кооперация има 150 члена, а коневъдното дружество – 43.[3]
В последните години на Третото българско царство в селото е регистрирана дейността на 762-ра бранническа дружина.[4]
В 1985 година селото има 953 жители.[5]
Население
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 479 | 100.00 |
| Българи | 449 | 93.73 |
| Турци | 5 | 1.04 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Неотговорили | 1 | 0.20 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]
В 1884 година е започната църквата „Света Параскева“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.[7]
В миналото в селото са живели и мюсюлмани, но след 1876 година те се преселват в Османската империя, като към 1893 година в селото са останали само 3 българи мохамедани.[8]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]През 1908 година в Джурилово е основано читалище, което първоначално се помещава в Тетевенската къща.[9]
Членовете на пенсионерския клуб участват в ред певчески фестивали и всяка година се организира екскурзия.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Къща музей Иван Нивянин
Личности, родени в Нивянин
[редактиране | редактиране на кода]Йото Велчев (1910 – 1985), музикален деец, военен капелмайстор
[редактиране | редактиране на кода]- Иван Нивянин (1919 – 1944), български поет-партизанин
- Георги Гергов – олигарх, виден деец на БСП в Пловдив, собственик на Пловдивския панаир и почетен консул на Руската федерация в Пловдив, председател на областната и градската организация на БСП.
- Георги Павлов Тошев (1930 – 1993), скулптор, създател на паметницете на Иван Нивянин и Иван Начев Балкан в селото, „Миньора“ край с. Згориград и мн. др.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 1, 40. (в изданието страниците не са посочени)
- ↑ Списание "Орле", стр. 387 - Дигитално копие @ Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти. - Посетен на 04 януари 2023 г.
- ↑ Мичев, Николай и П. Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 195.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
- ↑ Читалище „Васил Левски“ с. Нивянин, сайт на община Борован, посетен на 30 април 2011 г.
| |||||