Джузепе дел Агата

Джузепе дел'Агата
Giuseppe dell'Agata
	Джузепе дел'Агата Giuseppe dell'Agata
италиански българист, литературовед и преводач
Роден	17 февруари 1940 г. (84 г.) Рим, Италианско кралство
Националност	Италия
Учил в	Карлов университет
Научна дейност
Област	филология, българистика
Учил при	Антонин Достал, Йозеф Курц
Работил в	Пизански университет
Повлиян	Рикардо Пикио, Петър Динеков

Джузепе дел Агата (на италиански: Giuseppe dell'Agata) е италиански българист, литературовед и преводач. Професор в Университета на Пиза. ^[1]

Биография

Роден е през 1940 година в Рим, Италия. Получава класическото си образование в Скуола нормале в Пиза (на италиански: Scuola Normale Superiore), клон на Екол нормал на Париж. Същевременно следва и във Филологическия факултет в Пизанския университет, известен с отличните си традиции в областта на старогръцкия и латинския, на историческото езикознание и археологията. Веднага след дипломирането си заминава на специализация в Карловия университет в Прага, където негови учители са Антонин Достал и Йозеф Курц. От 1965 преподава славистика в Университета в Пиза. Води курсове по български, чешки и руски език и литература.

Джузепе Дел'Агата е член на редколегията на няколко списания: Ricerche Slavistiche, Europa Orientalis, Български език, eSamizdat: Rivista di culture dei paesi slavi и др.

Сътрудничи активно на „Асоциация България – Италия“. На неговите усилия се дължи съществуването на лекторат по български език в Пизанския университет. Взима участие във всички итало-български конгреси, организира един от тях през 1990 г., както и Седмица на българската култура и литература в Пиза и Лука (2000), чиито гости са Йордан Радичков и Рангел Вълчанов.^[2]

Дел Агата е дългогодишен президент на Италианската асоциация на славистите и представител на Италия в Международния комитет на славистите. Изнася лекции в университетите в Атина, Янина, Киев, Москва, Париж, Прага, Велико Търново, София и др.^[2]

Преводач на няколко книги на Йордан Радичков на италиански, проф. Дел Агата е личен приятел на българския писател и негов активен промоутър в Италия.^[3]^[4]^[5]^[6]

Почести и награди

орден „Кирил и Методий“ (1978);
медал от Дружеството на филолозите българисти (1986);
почетен доктор на Софийския университет (1998);^[7]
орден „Стара планина“ от Петър Стоянов (2000)^[8];
медал „Иван Вазов“ (2004);^[9]
почетен член на Съюза на преводачите в България;^[10]
почетен знак „Марин Дринов“ на БАН (2005)^[11] за цялостната му научна и преподавателска дейност. ^[2]
награда „Перото“ за 2021 г. в категория „Превод“ за преводите на италиански език на романа „Времеубежище“ от Георги Господинов и на „Избрани стихотворения“ от Владимир Левчев.^[12]

Библиография

Изследвания

Lo strumentale plurale in -ma, -ama, nella obecna cestina e nei dialetti cechi. Pisa: Tip. Pacini Mariotti, 1965
La questione della lingua presso i cechi: le apologie del ceco nell'ultimo quarto del 18. secolo. Roma: Edizioni di Ricerche slavistiche, 1970
Джузепе Дел' Агата. Студии по българистика и славистика. Библиотека Български месечник. София: ЛИК, 1999, 180 с.^[13]
Джузепе Дел' Агата. Българистични изследвания. Италиано-български срещи. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014, 247 с.

Преводи

Jordan Radickov, Bisce, Voland, Roma 2000, 111 pp. ISBN 88-86586-70-1
Jordan Radickov, L'anatra da richiamo, Voland, Roma 2002, 94 pp.
Georgi Gospodinov, ...e altre storie, Voland, Roma 2008, 111 pp. ^[14]
Georgi Gospodinov, Fisica della malinconia, Voland, Roma 2013, 336 pp. ISBN 9788862431408
Georgi Gospodinov, E tutto divenne luna, Voland, Roma 2018, 144 pp. ISBN 9788862433532
Georgi Gospodinov, Tutti i nostri corpi. Storie superbrevi, Voland, Roma 2020, 160 pp. ISBN 9788862434034
Georgi Gospodinov, Cronorifugio, Voland, Roma 2021, 320 pp. ISBN 9788862434201

Съставителство

Antologia del racconto bulgaro, a cura di Giuseppe Dell’Agata, Associazione Bulgaria-Italia, Padova, 2006, 376 p. ^[15]

Източници

↑ Профил на проф. Дел Агата на сайта на Пизанския университет ((it))
↑ ^а ^б ^в Екатерина Дикова, „Проф. Джузепе Дел’Агата на 70 години“, „България – Италия“, 12 септември 2010
↑ Giuseppe Dell'Agata, „I miei incontri con Jordan Radičkov“ Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., eSamizdat, 2005 (III) 2 – 3, pp. 221 – 225 ((it))
↑ Джузепе дел Агата, „Успехът на Радичков в Италия“, Et cetera. Алманах за изкуство, 2001, с. 80 – 81
↑ Джузепе дел Агата, „Памет за Йордан Радичков“, Литературен вестник, 2004
↑ Джузепе дел Агата, „Йордан в сърцата ни“, Култура, 27 февруари 2004
↑ Списък на почетните доктори на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в областта на филологията.
↑ Указ № 304 от 15.08.2000 г. за награждаване на проф. д-р Джузепе дел Агата – италиански филолог-славист и българист, с орден „Стара планина“ първа степен, Държавен вестник, бр. 71 от 29.VIII.2000.
↑ Мария Гарева, „Професор Джузепе Дел Агата получи медал „Иван Вазов“, 7 юли 2004.
↑ Почетни членове на СПБ Архив на оригинала от 2013-08-19 в Wayback Machine..
↑ „На 20 май в Големия салон на Българската академия на науките се състоя Тържествено събрание...“^{[неработеща препратка]}, Информационен бюлетин на БАН, год. Х, бр. 6 (89), юни 2005 г.
↑ „Георги Борисов е носителят на Голямата награда „Перото“ 2021“, БНР, 3 ноември 2021 г.
↑ Марин Бодаков, „Българистиката на Джузепе Дел' Агата“, рец във в. „Култура“, бр. 41, 15 октомври 1999 г.
↑ Съдържание на сборника с разкази на Георги Господинов ...e altre storie и италианския превод на два от разказите на сайта tecalibri.info ((it))
↑ Съдържание на Antologia del racconto bulgaro на сайта на Асоциация Bulgaria-Italia ((it))

Външни препратки

Статии

Джузепе дел Агата, „Маринети, българският футуризъм и поемата „Септември“ на Гео Милев“ Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine., в. „Литературен вестник“, бр. 14, 14 април 2010 г.
Giuseppe Dell'Agata, „Storia della questione della lingua in Bulgaria (XVI – metà del XIX s.)“ Архив на оригинала от 2007-10-22 в Wayback Machine., eSamizdat, 2004, vol. 2, num. 3, pp. 79 – 94 ((it))

Интервюта

„Проф. Джузепе Дел'Агата: Радичков е по-добър от много нобелисти“, интервю на Аглика Георгиева, в. „Новинар“, 23 май 2013 г.
„Джузепе Дел Агата и верижният български език“ Архив на оригинала от 2021-09-21 в Wayback Machine., интервю на Митко Новков, сп. „ЛИК“, 10 май 2013 г.
„Без Радичков осиротях“ Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., интервю на Людмила Първанова, в. „Стандарт“, 23 юни 2004 г.

Видео

„La poesia bulgara“, YouTube, качено на 27.04.2011 г. от Associazione Bulgaria-Italia ((it))

[1] Профил на проф. Дел Агата на сайта на Пизанския университет ((it))

[Дикова-2] а ^б ^в Екатерина Дикова, „Проф. Джузепе Дел’Агата на 70 години“, „България – Италия“, 12 септември 2010

[3] Giuseppe Dell'Agata, „I miei incontri con Jordan Radičkov“ Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., eSamizdat, 2005 (III) 2 – 3, pp. 221 – 225 ((it))

[4] Джузепе дел Агата, „Успехът на Радичков в Италия“, Et cetera. Алманах за изкуство, 2001, с. 80 – 81

[5] Джузепе дел Агата, „Памет за Йордан Радичков“, Литературен вестник, 2004

[6] Джузепе дел Агата, „Йордан в сърцата ни“, Култура, 27 февруари 2004

[7] Списък на почетните доктори на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в областта на филологията.

[8] Указ № 304 от 15.08.2000 г. за награждаване на проф. д-р Джузепе дел Агата – италиански филолог-славист и българист, с орден „Стара планина“ първа степен, Държавен вестник, бр. 71 от 29.VIII.2000.

[9] Мария Гарева, „Професор Джузепе Дел Агата получи медал „Иван Вазов“, 7 юли 2004.

[10] Почетни членове на СПБ Архив на оригинала от 2013-08-19 в Wayback Machine..

[11] „На 20 май в Големия салон на Българската академия на науките се състоя Тържествено събрание...“^{[неработеща препратка]}, Информационен бюлетин на БАН, год. Х, бр. 6 (89), юни 2005 г.

[12] „Георги Борисов е носителят на Голямата награда „Перото“ 2021“, БНР, 3 ноември 2021 г.

[13] Марин Бодаков, „Българистиката на Джузепе Дел' Агата“, рец във в. „Култура“, бр. 41, 15 октомври 1999 г.

[14] Съдържание на сборника с разкази на Георги Господинов ...e altre storie и италианския превод на два от разказите на сайта tecalibri.info ((it))

[15] Съдържание на Antologia del racconto bulgaro на сайта на Асоциация Bulgaria-Italia ((it))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]