Джорджо Мородер
| Джорджо Мородер Giorgio Moroder | |
.jpg) Мородер в клуб в Минеаполис, САЩ през 2018 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Работил | композитор, автор на песни, продуцент |
| Музикална кариера | |
| Псевдоним | Giorgio[1] |
| Стил | диско, евродиско, синтпоп, рок, ню уейв |
| Инструменти | синтезатор |
| Активност | 1963 – 1993; 2012 – настояще |
| Лейбъл | London, Oasis, Casablanca, Hansa, RCA, Virgin |
| Участник в | Spinach |
| Семейство | |
| Съпруга | Франсиска Гутиерес |
| Уебсайт | www.giorgiomoroder.com |
| Джорджо Мородер в Общомедия | |
Джовани Джорджо Мородер (на италиански: Giovanni Giorgio Moroder) е италиански композитор, автор на песни и музикален продуцент. Наричан е „бащата на диското“,[2][3][4] тъй като има големи заслуги в популяризирането на евродиското и електронната танцова музика.[5][6] Работата му със синтезаторите оказва огромно влияние върху няколко музикални жанра, сред които: Hi-NRG, италодиско, ню уейв, хаус и техно.[6][7][8]
През 1970-те години в Мюнхен, Мородер основава свой собствен лейбъл – Oasis Records, който няколко години по-късно става подразделение на Casablanca Records. Той е учредител на Musicland Studios в Мюнхен – звукозаписно студио, което е използвано от много изпълнители, включително Ролинг Стоунс, Илектрик Лайт Оркестра, Лед Зепелин, Дийп Пърпъл, Куийн и Елтън Джон.[9] Създава сингли за Дона Съмър от средата до края на 1970-те години. През този период издава и множество албуми, включително E=MC2 (1979), който е първият изцяло цифрово записан албум.[10]
По-късно започва да композира саундтракове за филми, включително за Среднощен експрес, Американско жиголо, Супермен III, Белязаният, Приказка без край и версията от 1984 г. на Метрополис. Саундтракът Chase към Среднощен експрес спечелва Оскар и Златен глобус. Също така продуцира редица електронни диско песни за The Three Degrees, два албума за Sparks и много песни за албума Bitterblue на Бони Тайлър. През 1990 г. композира Un'estate italiana – официалният саундтрак на Световното първенство по футбол през същата година.
В хода на кариерата си, Мородер написва множество песни за известни изпълнители, включително за Дейвид Бауи, Кайли Миноуг, Айрин Кара, Джанет Джаксън, Мелиса Манчестър, Блонди и много други. Самият той се гордее най-вече с песента Take My Breath Away на групата Берлин,[11] която му спечелва два Златни глобуса и един Оскар през 1986 г. Той спечелва същите награди още през 1983 г. за песента Flashdance... What a Feeling на Айрин Кара. Освен тези награди, Мородер е носител и на четири награди Грами и две награди Изборът на публиката. През 2004 г. е включен в Залата на славата на танцовата музика.[12]
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Студийни албуми
[редактиране | редактиране на кода]- That's Bubblegum – That's Giorgio (1969)
- Giorgio (1970)
- Son of My Father (1972)
- Giorgio's Music (1973)
- Einzelgänger (1975)
- Knights in White Satin (1976)
- From Here to Eternity (1977)
- Love's in You, Love's in Me (1978)
- E=MC2 (1979)
- Solitary Men (1983)
- Innovisions (1985)
- Philip Oakey & Giorgio Moroder (1985)
- To Be Number One (1990)
- Forever Dancing (1992)
- Déjà Vu (2015)
Компилации
[редактиране | редактиране на кода]- From Here to Eternity... And Back (1985)
- 16 Early Hits (1996)
- The Best of Giorgio Moroder (2001)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.discogs.com
- ↑ Evan Cater. Philip Oakey & Giorgio Moroder: Overview // AllMusic. Посетен на 21 декември 2009.
- ↑ The Legacy of Giorgio Moroder, the „Father of Disco“ // Blisspop. Архивиран от оригинала на 2020-10-19. Посетен на 2020-12-03.
- ↑ ‘Father of Disco’ Giorgio Moroder announces Glasgow date on first ever live tour // The Sunday Post.
- ↑ Allen, Jeremy. Giorgio Moroder – 10 of the best // The Guardian. 14 август 2015. Посетен на 17 септември 2020.
- ↑ а б Brewster, Bill. I feel love: Donna Summer and Giorgio Moroder created the template for dance music as we know it // Mixmag, 22 юни 2017. Посетен на 9 януари 2019.
- ↑ Jim Poe. Giorgio Moroder: 10 groundbreaking tunes // The Guardian. Посетен на 24 август 2015.
- ↑ "Giorgio Moroder: Godfather of Modern Dance Music". Time.
- ↑ Hecktor, Mirko, von Uslar, Moritz, Smith, Patti. Mjunik Disco – from 1949 to now. 1 ноември 2008. ISBN 978-3936738476. S. 212, 225. (на немски)
- ↑ Richardson, Terry. The Giorgio Moroder Primer // Out. 16 юни 2015. Посетен на 13 март 2019.
- ↑ He felt love with Donna Summer, now its Deja Vu for Giorgio Moroder – 11/06/2015 // Australian Broadcasting Corporation. Посетен на 24 август 2015.
- ↑ Disco stars to enter Hall of Fame // BBC News. 4 септември 2004. Посетен на 13 юли 2010.
|
