Джон Пол Джоунс (филм, 1959)
Джон Пол Джоунс | |
John Paul Jones | |
Режисьори | Джон Фароу |
---|---|
Сценаристи | Джон Фароу Джеси Ласки Джуниър Бен Хехт |
В ролите | Робърт Стак Бети Дейвис Мариса Паван |
Музика | Макс Стейнър |
Оператор | Майкъл Келбър |
Монтаж | Ида Уорън |
Разпространител | Самюъл Бронсън Продакшън Суевиа Филмс |
Жанр | приключенски филм биографичен исторически |
Премиера | 16 юни 1959 |
Времетраене | 126 минути |
Страна | САЩ |
Език | английски |
Цветност | цветен |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie |
„Джон Пол Джоунс“ (на английски: John Paul Jones) е американски епико-биографичен филм от 1959 година, разказващ за живота на корабния капитан Джон Пол Джоунс.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]1764 година. Независимо от крехката си възраст, седемнадесет годишния шотландец Джон Пол (Робърт Стак) е вече опитен корабен навигатор.
1773 година. Джон Пол е вече капитан на кораб и се отправя към Карибския регион. Между него и губернатора на Тобаго назрява конфликт и Джон Пол прибавя към името си фамилията Джоунс. Помолен да напусне, Джон Пол се отправя към Фредриксбърг, Вирджиния за да посети брат си, който живее там. Скоро след това брат му умира и Джон Пол наема адвоката Патрик Хенри (Макдоналд Кери) да се погрижи за финансовите дела на покойния. Междувременно Джон Пол завързва романтична връзка с изгората на Хенри Доротея Дандърс (Ерин О′Брайън).
След като участва като втори по ранг във войната за Бахамите, той се включва във Войната за независимост на САЩ, превземайки със своя екип осемнадесет британски кораба около бреговете на Нюфаундленд и изпраща заграбените блага на американския генерал Джордж Вашингтон (Джон Крауфорд).
Вашингтон изпраща младия офицер във Франция, където той е почетен за героичните си морски подвизи. Бенджамин Франклин (Чарлз Кобърн) настоява Джон Пол да извърши набези върху Британските острови. След това по предложение на френската кралица Мария-Антоанета (Сузана Каналес), за него е построен нов кораб. Единственото условие на краля Луи XVI (Жан-Пиер Омон) е той да плава под американски флаг.
1790 година. Адмирал Джон Пол Джоунс постъпва на служба при руската императрица Екатерина II (Бети Дейвис). Две години по-късно той се завръща в Париж тежко болен. На смъртното си легло Джон Пол диктува на Ейми (Мариса Паван) правилата, по които трябва да се обучават бъдещите морски офицери на САЩ.
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]- Робърт Стак като адмирал Джон Пол Джоунс
- Мариса Паван като Ейми Дьо Телисон
- Чарлз Кобърн като Бенджамин Франклин
- Ерин О′Брайън като Доротея Дандърс
- Макдоналд Кери като Патрик Хенри
- Бети Дейвис като императрица Екатерина II
- Жан- Пиер Омон като крал Луи XVI
- Дейвид Фарар като Джон Уилкс
- Питър Къшинг като капитан Пиърсън
- Сузана Каналес като кралица Мария-Антоанета
- Жорж Ривиер като руския камерхер
- Том Бренъм като Питър Уули
- Брус Кабът като артилериста Лоури
- Базил Сидни като сър Уилям Йънг
- Джон Крауфорд като Джордж Вашингтон
- Арчи Дънкън като Дънкън МакБийн
- Томас Гомес като Есек Хопкинс
- Боб Кънингам като лейтенант Уолингфорд
- Джон Чарлз Фароу като Джон Пол
- Ерик Полман като крал Джордж III
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Джон Пол Джоунс“ в Internet Movie Database
- „Джон Пол Джоунс“ на сайта AllMovie
- „Джон Пол Джоунс“ на сайта TCM Movie Database[неработеща препратка]
- „Джон Пол Джоунс“ на сайта Hollywood
- „Джон Пол Джоунс“ на сайта NYTimes
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Джон Пол Джонс (фильм)“ и страницата John Paul Jones (film) в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |