Направо към съдържанието

Джована Савойска (1392 – 1460)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Йоанна Савойска.

Джована Савойска
Giovanna di Savoia
маркграфиня на Монферат
Родена
Починала

РелигияКатолицизъм
Управление
Период16 април 1418 – 12 март 1445
ПредшественикМаргарита Савойска-Ахая
НаследникМаргарита Савойска
Други титлипринцеса на Савоя
Герб
Семейство
РодСавойска династия
БащаАмадей VII Савойски
Братя/сестриАмадей VIII Савойски
Бона Савойска
Природениː
Хумберт Савойски
Жанет Савойска
СъпругДжан Джакомо Палеолог
ДецаДжовани IV Палеолог
Себастиан Отон Палеолог
Вилхелм VIII Палеолог
Бонифаций III Палеолог
Теодор Палеолог
Изабела Палеологина
Амадеа Палеологина

Джована Савойска (на италиански: Giovanna di Savoia; * 16 август 1392, Шамбери, Савойско графство; † януари 1460, Казале Монферато, Маркграфство Монферат) от Савойската династия, е принцеса на Савоя и чрез женитба маркграфиня на Монферат от 1418 до 1445 г.

Според френския историк Самуел Гишенон тя е второродна дъщеря на Амадей VII Савойски (* 1360, † 1391), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и на съпругата му Бона дьо Бери (* 1362/1365, † 1435),[1] племенница на френския крал Шарл V. Има един брат и една сестра:

Има и един полубрат и една полусестра от извънбрачни връзки на баща си.

Джована се ражда няколко месеца след смъртта на баща си Амадей VII, известен като Червеният граф. Той умира на 1 ноември 1391 г., оставяйки своя малолетен наследник Амадей под регентството на баба му Бона Бурбон заедно с Луи III дьо Косонè, господар на Косоне.[2] В завещанието му се споменава съпругата му Бона, но не и детето, което тя ще роди (Йоанна).[2]

След смъртта на графа дворът на феодалите е разделен на две партии, едната от които подкрепя бабата на Йоанна – Бона дьо Бурбон с двор в Шамбери, а другата – Бона дьо Бери и новия граф Амадей VIII с двор в Монмелиан. Гражданската война е избегната чрез намесата на краля на Франция Шарл VI, и завършва с потвърждаването на регентството на Бона дьо Бурбон.[3]

След като майката на Джована Бона дьо Бери е изключена от закрилата на децата и регентството, тя напуска Савоя[4] и се връща във Франция, като през 1394 г. се омъжва за Бернар VII д'Арманяк – граф на Родес, Арманяк и Фезансак,[5] от когото има седем деца.

Брачната политика, предприета от брата на Джована Амадей VIII цели да успокои бурните отношения с Монферат. Тя се омъжва на 24 април 1411 г. за наследника на Маркграфство Монферат Джан Джакомо Палеолог[6], син на маркграфа на Монферат Теодор II и втората му съпруга Жана дьо Бар.[7] Брачният договор на Йоанна и Джан Джакомо е съставен месец по-рано.[8]

През 1414 г. става графиня на Акуи, а след смъртта на свекъра си Теодор II през 1418 г. и маркграфиня на Монферат.[9]

През 1429 г. нейната сестра Бона съставя завещание, определяйки за свой наследник извънбрачния син на съпруга си на име Лудвиг, и оставя завещание на Йоанна, на майка им и на брат им Амадей VIII.[10]

На 18 септември 1430 г. майка ѝ прави завещание, оставяйки за наследник на Виконтство Карлà сина си Бернар, като оставя завещание и на останалите си все още живи деца, включително и на Йоанна.[11]

Овдовява на 12 март 1445 г.[7] Умира в Казале през 1460 г. на 67-годишна възраст.

∞ 26 април 1411 за Джан Джакомо Палеолог (* 23 март 1395, Трино; † 12 март 1445, Казале), маркграф на Монферат, от когото има пет сина и две дъщери:

Първични източници

[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giovanna di Savoia (1392 – 1460) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​