Джеръми Рифкин
| Джеръми Рифкин Jeremy Rifkin | |
| американски икономист и социолог | |
 Джеръми Рифкин през 2009 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  САЩ |
| Учил във | Флечърова школа по право и дипломация |
| Научна дейност | |
| Област | Икономика, социология |
| Работил в | Пенсилвански университет |
| Философия | |
| Регион | западна философия |
| Епоха | съвремие |
| Интереси | научна и технологична промяна |
| Идеи | Емпатичната цивилизация, трета индустриална революция, края на работното общество |
| Джеръми Рифкин в Общомедия | |
Джеръми Рифкин (на английски: Jeremy Rifkin) е американски икономист и социолог, писател, политически съветник и активист. Рифкин е президент на „Фондацията за икономически тенденции“ (Foundation on Economic Trends) и автор на 20 книги за въздействието на технологията и науката върху икономиката, обществото и околната среда. Неговите книги са преведени на повече от 35 езика и се използват в стотици университети, корпорации и държавни агенции по света. Негови скорошни бестселъри са: The Zero Marginal Cost Society (2014), Третата индустриална революция, The Empathic Civilization (2010), Европейската мечта, Водородната икономика (2002), Епохата на достъпа (2000), The Biotech Century (1998) и Епохата на работата (1995).
Рифкин е президент на TIR Consulting Group LLC,[1] който съветва национални правителства и региони за разработване на планове за развитие в „третата индустриална революция“, както в своите трудове Рифкин нарича дигитализирането на промишлеността. Той също така е и основател и председател на Third Industrial Revolution Global CEO Business Round Table, организация съставена от водещите световни компании за възобновяема енергия, строителни и архитектурни компании, фирми за недвижими имоти, ИТ компании, както и транспортни и логистични компании. Екипът за икономическото развитие на Рифкин е най-големият по рода си и работи с градове, с региони, както и с националните правителства за разработването на генерални планове за преход на икономиките им към инфраструктурата на промишлеността от „третата индустриална революция“.
От 1994 г. Джеръми Рифкин е старши преподавател в бизнес факултета Лартън към Пенсилванския университет. Рифкин обучава изпълнителни директори и висшето ръководство на компании на това как да постигнат икономическа стабилност в бизнес делата си
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход и образование
[редактиране | редактиране на кода]Джеръми Рифкин е роден в Денвър, щата Колорадо, в семейството на Вивет Равел Рифкин, дъщеря на руски емигранти в Тексас,[2] и Милтън Рифкин, собственик на манифактура за пластмасови торбички. Джеръми Рифкин израства в югозападен Чикаго. При завършването той е председател на випуска във факултета Лартън в Пенсилванския университет и носител на наградата за приноси на Асоциацията на възпитаниците на университета.[3] През 1966 г. Джеръми Рифкин участва в протест срещу Войната във Виетнам. През 1973 г. вече е организатор на протест срещу петролните компании, а поводът е поскъпването на горивата.[4]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 1977 г. Джеръми Рифкин и Тед Хауърд основават Фондация за икономически тенденции (Foundation on Economic Trends), която разглежда въпроси свързани с националните и международни въпроси относно околната среда, икономиката и промените в климата. Фондацията изследва нови тенденции и тяхното въздействие върху околната среда, икономиката, културата и обществото. Също така фондацията се занимава със съдебни спорове, обществено образование, изграждане на коалиции и масовия организиране на дейности, за да преминете на целите си. Рифкин се превръща в един от първите големи критици на зараждащата биотехнологична промишленост с публикуването на книгата си от 1977 г., Who Should Play God?[5]
През 1988 г. Рифкин събра учени и природозащитници от 35 нации във Вашингтон за първи заседание на Global Greenhouse Network. През същата година, Рифкин прави поредица от лекции в Холивуд за глобалното затопляне и връзката между екологичните въпроси и киното, телевизията и музикалната индустрия, с цел привличане на холивудската общност в организирането на кампания. Скоро след това се създават две холивудски екологични организации – Earth Communications Office (ECO) and Environmental Media Association.
През 1992 г. Рифкин организира Beyond Beef Campaign, коалиция от шест екологични групи, включително Greenpeace, Rainforest Action Network и Public Citizen, с цел насърчаване намаляването на консумацията на говеждо месо с 50%, с аргументацията, че кравите постоянно отделят метан – парников газ, който е от 23 до 50 пъти по-силен от въглеродния диоксид.[6][7][8]
През 1998 г. излиза книгата на Рифкин „The Biotech Century“. Книгата е насочена към проблемите, свързани с новата ера на генетичната търговия.[9]
След издаването на „Водородната икономика“, през 2002 г. Рифкин работи както в САЩ, така и в Европа за политическата кауза за ползването на водорода като енергиен източник. В САЩ Рифкин е в основата на създаването на the Green Hydrogen Coalition, коалиция, състояща се от тринадесет екологични и политически организации, решени да изградят икономика, основана на водорода като енергиен източник.[10] С книгата си от 2005 г. „Европейската мечта“ Рифкин печели германска литературна наградата (Corine International Book Prize) за икономическа книга на годината.[11][12]
Рифкин е главният архитект на дългосрочния икономически план наречен Третата индустриална революция (The Third Industrial Revolution). Това е план за справяне с основните предизвикателства пред световната икономика – икономическата криза, енергийната сигурност и климатичните промени. Планът, наречен The Third Industrial Revolution, е официално приет от Европейския парламент през 2007 г.
.jpg)
През 2011 г. Рифкин издава и книгата, озаглавена The Third Industrial Revolution; How Lateral Power is Transforming Energy, the Economy, and the World. Книгата става бестселър с преводи на 19 езика. До 2013 г. са отпечатани 500 хиляди екземпляра само в Китай. Идеите и визиите за икономическо развитие от плана на Рифкин The Third Industrial Revolution, са възприети, одобрени и адмирирани от мнозина световни политически лидери и организации. Сред тях са Организацията на ООН за промишлено развитие, президента на Северна Корея за периода 2008 – 2013 година Лий Мюнг-бак, Европейския съюз в лицето на Жозе Мануел Барозо, премиера на Китай Ли Къцян.
Джеръми Рифкин е съветник към Европейския съюз през изминалото десетилетие. Рифкин също така съветва президента на Франция Никола Саркози, канцлерът на Германия Ангела Меркел, премиера на Португалия Жозе Сократиш, министър-председател на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро, както и министър-председателя на Словения за периода 2012-2013 година Янез Янша, по въпроси, свързани с икономиката, изменението на климата и енергийната сигурност.
Рифки е отличен с титлата доктор хонорис кауза на Университета Хуселт в Белгия през пролетта на 2015 г.[13] и на Лиежкия университет през есента на 2015 г.[14]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- 1973, How to Commit Revolution American Style: Bicentennial Declaration, with John Rossen, Lyle Stuart Inc., ISBN 0-8184-0041-2
- 1975, Common Sense II: The Case Against Corporate Tyranny, Bantam Books, OCLC 123151709
- 1977, Own Your Own Job: Economic Democracy for Working Americans, ISBN 978-0-553-10487-5
- 1977, Who Should Play God? The Artificial Creation of Life and What it Means for the Future of the Human Race, with Ted Howard, Dell Publishing Co., ISBN 0-440-19504-7
- 1978, The North Will Rise Again: Pensions, Politics and Power in the 1980s, with Randy Barber, Beacon Press, ISBN 0-8070-4787-2
- 1979, The Emerging Order: God in the Age of Scarcity, with Ted Howard, Putnam, ISBN 978-0-399-12319-1
- 1980, Entropy: A New World View, with Ted Howard (afterword by Nicholas Georgescu-Roegen), Viking Press, ISBN 0-670-29717-8
- 1983, Algeny: A New Word—A New World, in collaboration with Nicanor Perlas, Viking Press, ISBN 0-670-10885-5
- 1985, Declaration of a Heretic, Routledge and Kegan Paul, ISBN 978-0-7102-0710-4
- 1987, Time Wars: The Primary Conflict In Human History, Henry Holt & Co, ISBN 0-8050-0377-0
- 1990, The Green Lifestyle Handbook: 1001 Ways to Heal the Earth (edited by Rifkin), Henry Holt & Co, ISBN 0-8050-1369-5
- 1991, Biosphere Politics: A New Consciousness for a New Century, Crown, ISBN 0-517-57746-1
- 1992, Beyond Beef: The Rise and Fall of the Cattle Culture, E. P. Dutton, ISBN 0-525-93420-0
- 1992, Voting Green: Your Complete Environmental Guide to Making Political Choices In The 90s, with Carol Grunewald Rifkin, Main Street Books, ISBN 0-385-41917-1
- 1995, The End of Work: The Decline of the Global Labor Force and the Dawn of the Post-Market Era, Putnam Publishing Group, ISBN 0-87477-779-8
- 1998, The Biotech Century: Harnessing the Gene and Remaking the World, J P Tarcher, ISBN 0-87477-909-X
- 2000, The Age Of Access: The New Culture of Hypercapitalism, Where All of Life is a Paid-For Experience, Putnam Publishing Group, ISBN 1-58542-018-2
- 2002, The Hydrogen Economy: The Creation of the Worldwide Energy Web and the Redistribution of Power on Earth, Jeremy P. Tarcher, ISBN 1-58542-193-6
- 2004, The European Dream: How Europe's Vision of the Future is Quietly Eclipsing the American Dream, Jeremy P. Tarcher, ISBN 1-58542-345-9
- 2010, The Empathic Civilization: The Race to Global Consciousness In a World In Crisis, Jeremy P. Tarcher, ISBN 1-58542-765-9
- 2011, The Third Industrial Revolution: How Lateral Power is Transforming Energy, the Economy, and the World, Palgrave Macmillan, ISBN 978-0-230-11521-7
- 2014, The Zero Marginal Cost Society: The internet of things, the collaborative commons, and the eclipse of capitalism, Palgrave Macmillan, ISBN 978-1-137-27846-3
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.thethirdindustrialrevolution.com // Архивиран от оригинала на 2013-10-04. Посетен на 2018-08-25.
- ↑ Vivette R. Rifkin: 1911 – 2007 // tribunedigital-chicagotribune. 15 август 2007. Архивиран от оригинала на 2015-11-01. Посетен на 2018-08-25.
- ↑ The University of Pennsylvania Student Award of Merit // Foet.org. Архивиран от оригинала на 2012-03-25. Посетен на 13 ноември 2012.
- ↑ Trillin, Calvin. U.S. Journal: Boston Parallels // The New Yorker, 21 януари 1974. Посетен на 3 април 2013.
- ↑ Rifkin, Jeremy. Who Should Play God? The Artificial Creation of Life and What it Means for the Future of the Human Race (with Ted Howard). New York, NY, Delacorte Press, 1977. ISBN 0-440-19504-7.
- ↑ Takahashi, Young, Takahashi, Bruce, A. Greenhouse Gases and Animal Agriculture. Elsevier Health Sciences, 2002. ISBN 0-444-51012-5. с. 372.
- ↑ Burros, Marian. Agriculture Dept. Unveils Cooking Labels for Meat // New York Times, 12 август 1993. Посетен на 3 април 2013.
- ↑ United Nations Intergovernmental Panel on Climate Change. Climate Change 2007: The Physical Science Basis: Summary for Policy Makers: Contribution of Working Group I to the Fourth Assessment Report of the Intergovernmental Panel on Climate Change. p. 3
- ↑ Krimsky, Sheldon. All Aboard The Biotech Express // Nature 393 (6680). 7 май 1998. DOI:10.1038/29911. с. 31–32. Посетен на 2 април 2013.
- ↑ Public Citizen Climate and Energy // Citizen.org, 3 декември 2010. Посетен на 10 февруари 2012.
- ↑ Books: European Dream // Foet.org. Архивиран от оригинала на 2016-12-02. Посетен на 5 април 2013.
- ↑ The Winners // Corine Internationaler Buchpreis. Архивиран от оригинала на 2013-10-29. Посетен на 5 април 2013.
- ↑ Honorary Doctorates // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2018-08-25.
- ↑ events.ulg.ac.be // Архивиран от оригинала на 2018-08-25. Посетен на 2018-08-25.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jeremy Rifkin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
