Джени Ерпенбек
Джени Ерпенбек Jenny Erpenbeck | |
11 ноември 2021 г. | |
Родена | |
---|---|
Националност | Германия |
Работила | писател, режисьор |
Литература | |
Жанрове | роман, разказ, пиеса |
Дебютни творби | История за старото дете, новела (1999) |
Награди | „Награда Йозеф Брайтбах“ (2013) „Награда Томас Ман“ на град Любек (2016) |
Уебсайт | |
Джени Ерпенбек в Общомедия |
Джени Ерпенбек (на немски: Jenny Erpenbeck) е германска писателка и режисьорка, авторка на романи, разкази и пиеси.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Джени Ерпенбек е родена в Източен Берлин. Баща ѝ е физик, философ и писател, а майка ѝ е преводачка от арабски език.
Джени полага гимназиална матура през 1985 г. в Берлин и завършва двугодишно обучение за книговезец. После работи в театри като реквизиторка и гардеробиерка.
От 1988 до 1990 г. следва театрознание в Хумболтовия университет, Берлин. През 1990 г. променя специалността си и записва режисура за музикален театър във Висшето музикално училище „Ханс Айслер“, където се обучава и при Хайнер Мюлер.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]През 1994 г. Джени Ерпенбек завършва успешно следването си с постановка на операта „Замъкът на херцога Синята брада“ от Бела Барток. Работи като асистент-режисьор в операта на Грац. През 1997 г. започва собствени постановки с монодрамата „Очакване“ от Арнолд Шьонберг. Поставя и своята пиеса „Котките имат седем живота“.
Като режисьор на свободна практика след 1998 г. Ерпенбек поставя сценични произведения в различни театри на Германия и Австрия – операта „Орфей“ от Монтеверди в Аахен, пасторала „Ацис и Галатея“ от Хендел в Държавната опера Берлин и операта „Заиде“ от Моцарт в Нюрнберг/Ерланген.
Наред с работата си като режисьор-постановчик Джени Ерпенбек развива през 90-те години и писателска дейността, като създава прозаични творби и театрални пиеси. През 1999 г. излиза дебютната ѝ новела „История за старото дете“, през 2001 г. – сборникът с разкази „Танд“, през 2004 г. романът „Речник“, а през 2008 г. – романът „Проклятието“.
Признание
[редактиране | редактиране на кода]През април 2013 г. Ерпенбек получава наградата „Йозеф Брайтбах“ за цялостното си творчество, в което според журито „са обединени художествена правдивост с високо изкуство на формата, езикова красота и пресъздаваща мощ, която във всеки миг ни кара да изпитваме състрадание и съчувствие“.[1]
Джени Ерпенбек е член на Академията на науките и литературата в Майнц[2], както и на немския ПЕН клуб.
Нейни творби са преведени на български, датски, английски, френски, гръцки, иврит, нидерландски, норвежки, шведски, словенски, испански, унгарски, японски, корейски, литовски, полски, румънски, арабски, италиански и естонски.
Живее със съпруга си и сина им в Берлин.[3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Geschichte vom alten Kind, новела, 1999
- Katzen haben sieben Leben, пиеса, 2000
- Tand, разкази, 2001
- Leibesübungen für eine Sünderin, пиеса, 2003
- Wörterbuch, роман, 2004
- Heimsuchung, роман, 2008
- Проклятието, изд.: Сонм, София (2014), прев. Антония Колева
- Dinge, die verschwinden, 2009
- Aller Tage Abend, роман, 2012
- Gehen, ging, gegangen, роман, 2015
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 2001: „Награда Ингеборг Бахман“ (награда на журито)[4]
- 2001: mehrere Aufenthaltsstipendien (Ledig Rowohlt House in New York, Künstlerhaus Schloss Wiepersdorf)
- 2004: GEDOK-Literaturförderpreis
- 2006: „Награда Инзелшрайбер“, Зюлт
- 2008: „Литературна награда на Золотурн“
- 2008: „Награда Хаймито фон Додерер“
- 2008: Hertha Koenig-Literaturpreis
- 2009: „Награда на ЛитераТур Норд“
- 2010: Literaturpreis der Stahlstiftung Eisenhüttenstadt
- 2013: Mitglied der Deutschen Akademie für Sprache und Dichtung
- 2013: „Награда Шубарт“[5]
- 2013: „Евангелистка награда за книга“ für Aller Tage Abend
- 2013: „Награда Йозеф Брайтбах“ за цялостно творчество
- 2013: „Награда Томас Валентин“ на град Липщат
- 2013: Poetik-Professur an der Universität Bamberg
- 2013: „Литературна награда „Вер.ди“ на Берлин-Бранденбург“
- 2014: „Награда Ханс Фалада“
- 2014: Heinrich-Heine-Gastdozentur[6]
- 2015: Independent Foreign Fiction Prize[7]
- 2015: Mitglied der Akademie der Wissenschaften und der Literatur Mainz
- 2016: „Награда Валтер Хазенклевер“
- 2016: „Награда Томас Ман“[8] на град Любек
- 2016: Shortlist des International DUBLIN Literary Award mit The End of Days
- 2017: Premio Strega Europeo
- 2017: „Федерален орден за заслуги“
- 2018: New York Times Notable Book List 2018 – Go. Went, Gone (английски превод на Gehen, ging, gegangen)
- 2019: „Узедомска литературна награда“
- 2019: Premi Libreter (Katalonien) за Gehen, ging, gegangen (каталунски превод от Marta Pera Cucurell)
- 2019: Heimsuchung (в превод на английски) auf der Guardian-Liste „100 Best Books of the 21st Century“
- 2021: Lee-Hochul-Literaturpreis für den Frieden, insbes. für Aller Tage Abend (vgl. Lee Ho-chol)[9]
- 2022: „Награда Уве Йонзон“ за Kairos
- 2023: Internationaler Stefan-Heym-Preis[10]
- 2024: International Booker Prize за Kairos, übers. von Michael Hofmann[11][12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Webseite des Joseph-Breitbach-Preises der Stadt Koblenz
- ↑ Jenny Erpenbeck bei der Akademie der Wissenschaften und der Literatur Mainz
- ↑ Jenny Erpenbeck – Porträt bei literaturport.de
- ↑ Ingeborg-Bachmann-Preis, Die AutorInnen bei den Tagen der deutschsprachigen Literatur 2001, ORF Kärnten, 2. Juli 2001
- ↑ Pressemitteilung der Stadt Aalen vom 4. Dez. 2012, архив на оригинала от 5 януари 2013, https://archive.is/20130105154455/http://www.aalen.de/sixcms/detail.php?id=137657&_bereich=6, посетен на 5 януари 2013
- ↑ Heinrich-Heine-Gastdozentur der Lüneburger Leuphana Universität // Архивиран от оригинала на 2015-02-25. Посетен на 2018-05-12.
- ↑ Jenny Erpenbeck’s The End of Days wins Independent Foreign Fiction Prize, irishtimes.com, May 27, 2015
- ↑ Jenny Erpenbeck mit Thomas-Mann-Preis ausgezeichnet, in Kieler Nachrichten vom 18. September 2016 // Архивиран от оригинала на 2016-09-18. Посетен на 2018-05-12.
- ↑ Jenny Erpenbeck mit Lee-Hochul-Literaturpreis für den Frieden ausgezeichnet, boersenblatt.net, 3. Dezember 2021, abgerufen am 4. Dezember 2021.
- ↑ Jenny Erpenbeck erhält Stefan-Heym-Preis // 2023-01-19.
- ↑ Kairos by Jenny Erpenbeck // 2024-04-10.
- ↑ The International Booker Prize 2024 – The Booker Prizes
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Джени Ерпенбек
- ((de)) Биографични данни за Джени Ерпенбек в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Джени Ерпенбек в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Джени Ерпенбек в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Джени Ерпенбек в Literatur Port
- ((de)) Джени Ерпенбек в Каталога на FU-Berlin
- ((de)) Джени Ерпенбек в Perlentaucher
- ((de)) Джени Ерпенбек в Autorenlexikon
- ((de)) Джени Ерпенбек в Die LYRIKwelt
- ((de)) Джени Ерпенбек в Personensuche
- ((en)) Джени Ерпенбек в Internet Movie Database
|
- Германски автори на разкази
- Германски драматурзи
- Германски романисти
- Германски режисьори
- Германски писателки
- Жени драматурзи
- Носители на литературни награди на Германия
- Носители на „Федерален орден за заслуги“
- Носители на литературни награди на Австрия
- Носители на литературни награди на Швейцария
- Носители на Литературна награда на Золотурн
- Носители на награда „Стрега“
- Родени в Берлин