Направо към съдържанието

Джеймс Уорлик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джеймс Уорлик
James Warlick
американски дипломат
Джеймс Уорлик
Джеймс Уорлик

Роден
29 март 1956 г. (68 г.)

Учил вОксфордски университет[1]
Станфордски университет[2]
Университет Тъфтс[3][4]
Джеймс Уорлик в Общомедия

Джеймс Уорлик е американски дипломат, посланик на САЩ в България от януари 2010 г. до септември 2012 г. От септември 2013 г. до 31 декември 2016 г. той е съпредседател на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.[5][6]

Джеймс Уорлик е роден през 1956 г. Завършва Станфордския университет през 1977 г. Получава магистърска степен по политология от колежа „Уодам“ на Оксфордския университет (1979 г.), както и магистърска степен по право и дипломация 1980 г. от Института за право и дипломация „Флечър“ на Университета Тъфтс.

Преди да започне работа в Държавния департамент, Дж. Уорлик работи като заместник-представител на Фондацията за Азия във Вашингтон и във Филипините, както и като анализатор на въпроси от външната политика в Службата за конгресни проучвания към Конгресната библиотека.

След това става директор на Офиса за европейска сигурност и политически въпроси, отговарящ за военно-политическите въпроси и въпросите на сигурността в Европа и бившия Съветски съюз, включващи НАТО, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и за въпросите, свързани с дейността на контрола над въоръжаването и неразпространението на ядрените оръжия (2005 – 2006). В качеството си на директор на „Политически въпроси на ООН“ към БМОВ през 2003 – 2005 г. Уорлик работи като главен съветник на посланик Л. Пол Бремър в Багдад, Ирак, от януари до юли 2004 г. Някои от другите постове, които е заемал, са: генерален консул в Посолството на САЩ в Москва; директор за Германия, Австрия и Швейцария в Бюрото за европейски въпроси; съветник и заместник-съветник по политическите въпроси в Посолството на САЩ в Германия; специален помощник на Държавния секретар; наблюдател на Операционния център; консул във Филипините и секретар по политическите въпроси в Бангладеш.

Непосредствено преди назначението си в София, посланик Уорлик е работил като главен заместник на помощник-държавния секретар в Бюрото за международни организационни въпроси (БМОВ) през април 2006 г., където отговаря за всички аспекти на американската външна политика в ООН и множество други организации с многостранно участие.

Като посланик в България усилено лобира за разработването на шистови находища на газ в страната и изказва съжалението си от забраната върху хидравличното разбиване, която Народното събрание налага през януари 2012 г.[7]

През септември 2012 година Уорлик отпътува от България за Вашингтон, област Колумбия, където ще започва работа като Заместник специален представител за Афганистан и Пакистан.

От януари 2017 г. Уорлик е част от екипа на руската адвокатска кантора Егоров, Пугински, Афанасиев и партньори, работещ в офиса им във Вашингтон.[8][9]

Женен е за Мери Уорлик, дипломат от кариерата, бивш посланик на САЩ в Сърбия.

  • На 28 август 2012 г. „за изключително големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-американските отношения и по повод предстоящото му окончателно отпътуване от страната“ е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[11]
  1. www.allgov.com // 31 юли 2010 г. Посетен на 25 октомври 2023 г.
  2. stanforddaily.com // 4 януари 2010 г. Посетен на 25 октомври 2023 г.
  3. www.academyofdiplomacy.org // Посетен на 25 октомври 2023 г.
  4. sites.tufts.edu // Посетен на 25 октомври 2023 г.
  5. Назначаване на съ-председател на Минската група ((en))
  6. Съобщение в Туитър от Уорлик ((en))
  7. Уорлик, Джеймс. „Шистовият газ е потенциална златна мина“ // trud.bg. 27 януари 2012.
  8. Официално съобщение на сайта на кантората ((en))
  9. U.S. Co-Chair Of OSCE Minsk Group To Join Russian Law Firm, радио Свободна Европа / Радио Свобода, November 21, 2016 ((en))
  10. „Министърът на културата Рашидов награди с отличието „Златен век“ дейци на културата и посланици“ // mc.government.bg. 1 ноември 2010.
  11. Указ № 308 от 28 август 2012 г. Обн. ДВ. бр.68 от 4 септември 2012 г.