Джаки Уилсън
 | Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
| Джаки Уилсън | |
 Джаки Уилсън в Billboard през 1966 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Псевдоним | Господин Вълнение (Mr. Excitement) |
| Роден | Джаки Лирой Уилсън младши
Jack Leroy Wilson Junior |
| Починал |
Маунт Холи, Ню Джърси, САЩ |
| Стил | R&B, соул, поп, блус |
| Инструменти | вокал |
| Глас | тенор |
| Активност | от 1953 г. |
| Музикален издател | DeeGee Records King Records Federal Records Brunswick Records |
| Влияния | Billy Ward & Dominoes |
| Уебсайт | |
| Джаки Уилсън в Общомедия | |
Джаки Лирой Уилсън младши (на английски: Jack „Jackie“ Leroy Wilson Junior), познат с артистичния си псевдоним Господин Вълнение (на английски: „Mr. Excitement“), е американски певец, музикант и автор на песни.
Той е сред първите и най-изявени вокалисти в ерата на ранния ритъм енд блус и се разглежда в музикалните среди като представител на един от най-добрите изпълнители в соул и поп през 50-те и 60-те години в САЩ. С един прекрасен тенорен глас с вокален диапазон от четири октави е смятан за майстор шоумен и за един от най-динамичните и влиятелни изпълнители в ритъм енд блус, поп и рок енд рол историята.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Джаки Уилсън е израснал в гр. Хайланд Парк (Highland Park), Мичиган като единственото дете на Джак и Елиза Mae Уилсън от Columbus Мисисипи. Баща му е алкохолик и обикновено безработен, а майка му, която е загубила предишни две деца, се отдава изцяло на възпитанието и образованието на Уилсън. Този фактор оказва силно влияние върху живота му в ранна детска възраст.
Той започва да пее още в тийнейджърските си години, като сформира квартет от евангелски изпълнители и не след дълго групата става популярна в църквите на региона. Джаки Уилсън не е религиозен, но с любовта му към пеенето идват и лесно спечелените пари, които му донасят и немалко неприятности като тийнейджър. Израснал в Норт Енд – груб квартал на Детройт, Уилсън става кръшкач и член на банда наречена шейкъри, като е непрекъснато в неприятности. На два пъти дори е изпратен в ареста в изправителния институт Lansing. Именно там в този сложен за него период той се научава как да се боксира. Уилсън напуска училище в девети клас през 1950 г. на 16 години и малко по-късно става „Golden Gloves“ – шампион по бокс в Детройт.
След напускането на гимназията, Джаки Уилсън започва да се изявява в местните клубове. Той бива поканен в шоуто за таланти от Джони Отис през 1951 година, където пее с R&B квартета „Роялс“. Малко преди да стане пълноправен член на групата, Роялс подписват договор с King Records. Там записват няколко хита (като „Danny Boy“ 1952), след което Джаки Уилсън участва на успешно прослушване за член на групата Billy Ward & Dominoes през 1953 година.[2]
Активен период
[редактиране | редактиране на кода]Джаки Уилсън става водещ вокал на Billy Ward & Dominoes с първия си поп хит „St. Therese of the Roses“ през 1956 година. През 1957 година Уилсън напуска Billy Ward & Dominoes и започва самостоятелна кариера. Ал Грийн – издател на музика и мениджър, който вече е успял да открие певци като Johnnie Ray, Della Рийз и LaVern Baker, поема поста мениджър на Уилсън. Ал Грийн заминава за Ню Йорк и се среща с Вов Theile от Decca Records, за да подпише договора за Джаки Уилсън. В деня преди сделката да бъде подписана Ал Грийн умира, а след смъртта му Nat Tarnopol става новият мениджър на Джаки Уилсън.
След подписване с Brunswick Records, Уилсън скоро прави един незначителен хит с „Reet Petite“ в съавторство с Бери Горди. По-късно именно Бери Горди е човекът, който участва в написването на големите поп и R&B хитове на Джаки Уилсън. Някои от тях са „To Be Loved“, „That's Why“, „I'll Be Satisfied“ и „Lonely Teardrops“, както и много други класически R&B хитове, които допринасят изключително много за успеха на Джаки Уилсън. Бери Горди и Motown Records изиграват голяма роля в кариерата на Уилсън, въпреки че от 1957 до 1966 година Decca Records произвеждат повечето от записите на Джаки Уилсън.[3]
През периода 1960 – 1961 г. Джаки Уилсън има ангажименти основно в нощните клубове на Лос Анджелис, Лас Вегас и Ню Йорк и записва различни R&B хитове, включително и класически поп адаптации като „Night“, „Doggin Around“, „All My Love“, „A Woman a Lover a Friend“, „Alone at Last“, „Am I the Man“, „My Empty Arms“, „The Tea of the Year“. Впоследствие той си партнира в писане на песни с Alonzo Tucker и така се раждат R&B хитовете „Baby Workout“, „Shake a Hand“ и „Shake! Shake! Shake!“ през 1961 година.[4]
Въпреки че той продължава да прави доста добри солови попадения през следващите три години, Джаки Уилсън не прави друг голям поп и R&B хит, докато не започва да записва в Чикаго с продуцента Карл Дейвис. С него Уилсън прави в този нов период поетапно и драматично завръщане с хитове като „Whispers (Getting Louder)“ и класиката (Your Love Keeps Lifting Me), а също и поп хитове като „I Get the Sweetest Feeling“ и „This Love is Real“ в края на 70-те години.[5]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]В нощта на 29 септември 1975 г. при изпълнение в известно казино в близост до Cherry Hill, Ню Джърси, Джаки Уилсън е поразен от масиран инфаркт. В групата е Cornell Gunter, който веднага забелязва, че той не диша и му прилага реанимация, за да започне да диша отново. Въпреки бързото му транспортиране до близката болница, остава в тежка кома в продължение на повече от 3 месеца. Джаки постепенно се подобрява до състояние на полукома, но става очевидно, че е претърпял тежко мозъчно увреждане, с което музикалната му кариера приключва завинаги. Въпреки че повече не успява да изрече нито дума, той остава прикован към живота в болничното легло в продължение на повече от 8 години.
Джаки Уилсън остава в болницата чак до смъртта си. Той умира на 49 години в Маунт Холи (Mount Holly) на 21 януари 1984 г. Първоначално е погребан в необозначен гроб в гробището Westlawn близо до Детройт. През 1987 година след събиране на средства от радиостанция в Детройт е закупен надгробен камък за гроба на Джаки Уилсън.
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Хит сингли
[редактиране | редактиране на кода]| година | заглавие | позиция | |||
|---|---|---|---|---|---|
| US | US R&B |
UK | AU | ||
| 1957 | „Reet Petite“ | 62 | - | 6 | 10 |
| „To Be Loved“ | 22 | 7 | 23 | 64 | |
| 1958 | „We Have Love“ | 93 | - | - | - |
| „Lonely Teardrops“ | 7 | 1 | - | 53 | |
| 1959 | „That's Why (I Love You So)“ | 13 | 2 | - | - |
| „I'll Be Satisfied“ | 20 | 6 | - | - | |
| „You Better Know It“ | 37 | 1 | - | - | |
| Talk That Talk“ | 34 | 3 | - | - | |
| 1960 | „A Woman, a Lover, a Friend“ | 15 | 1 | - | 30 |
| Night“ | 4 | 3 | - | 19 | |
| „Alone at Last“ | 8 | 20 | 50 | 11 | |
| „Doggin' Around“ | 15 | 1 | - | 76 | |
| „Am I the Man“ | 32 | 10 | - | - | |
| „(You Were Made For) All My Love“ | 12 | - | 33 | 30 | |
| 1961 | „My Empty Arms“ | 9 | 25 | - | - |
| „The Tear of the Year“ | 44 | 10 | - | - | |
| „I'm Comin' on Back to You“ | 19 | 9 | - | - | |
| 1963 | „Baby Workout“ | 5 | 1 | - | 66 |
| 1966 | „Whispers (Gettin' Louder)“ | 11 | 5 | - | - |
| 1967 | „(Your Love Keeps Lifting Me) Higher and Higher“ | 6 | 1 | - | 24 |
| 1968 | „I Get the Sweetest Feeling“ | 34 | 12 | 9 | - |
| 1969 | „(Your Love Keeps Lifting Me) Higher and Higher“ (UK re-release) |
- | - | 11 | - |
| 1970 | „(I Can Feel These Vibrations) This Love is For Real“ | 56 | 9 | - | - |
| 1975 | „I Get the Sweetest Feeling“ / „(Your Love Keeps Lifting Me) Higher and Higher“ (UK re-release) |
- | - | 25 | - |
| 1986 | „Reet Petite“ (UK re-release) |
- | - | 1 | 20 |
| 1987 | „I Get the Sweetest Feeling“ (UK re-release) |
- | - | 3 | - |
| „(Your Love Keeps Lifting Me) Higher and Higher“ (UK second re-release) |
- | - | 15 | - | |
Хит албуми
[редактиране | редактиране на кода]| година | заглавие | позиция | ||
|---|---|---|---|---|
| US Pop | US R&B | |||
| 1963 | Baby Workout | 36 | * | |
| Merry Christmas from Jackie Wilson | 6 | * | ||
| 1966 | Whispers | - | 15 | |
| 1967 | Higher and Higher | - | 28 | |
| 1968 | Manufacturers of Soul | - | 18 | |
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]- През 1987 година Джаки Уилсън е приет в Залата на славата на рокендрола.
- На 17 август 2013 г. в Кливланд, Охайо, Джаки Уилсън е приет в Залата на славата на ритъм енд блуса.
- През 1984 година по време на връчване на годишните награди Грами, Майкъл Джексън в чест на Джаки Уилсън казва: „В развлекателния бизнес има лидери, има и последователи. И аз просто искам да кажа следното – Джаки Уилсън беше чудесен артист. Джаки, където и да си, искам да кажа, че те обичам и много ти благодаря“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Jackie Wilson // Написано от Biography.com Editors. A&E Television Networks, 02.04.2014, раздел: Article Title. Посетен на 28.10.2016. (на английски)
- ↑ Jackie Wilson // history-of-rock.com. Посетен на 28.10.2016. (на английски)
- ↑ Jackie Wilson // Richie Unterberger. itunes.apple.com. Посетен на 28.10.2016. (на английски)
- ↑ Jackie Wilson // Biography by Richie Unterberger. allmusic.com. Посетен на 28.10.2016. (на английски)
- ↑ Jackie Wilson // discogs.com. Посетен на 28.10.2016. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jackie Wilson в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
