Направо към съдържанието

Детройт Уийлс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Детройт Уийлс
Информация
Стилритъм и блус
Уебсайт
ЧленовеМич Райдър

Детройт Уийлс (на английски: The Detroit Wheels) е американска рок група, създадена в Детройт през 1964 г. Те служат като резервна група на Мич Райдър от 1964 до 1967 г.

В средата на 60-те години групата има редица от двайсетте най-добри хита, преди водещият певец Райдър да бъде привлечен от Боб Крю с предложения за солова кариера, след което групата бързо се разпада. Двама от нейните бивши членове, Джим Маккарти и Джони „Бий“ Баданек, по-късно се събират отново, за да създадат ядрото на нова група, наречена The Rockets, след като Маккарти намира известна слава с хард рок групата Cactus.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Групата води началото си от Детройт в началото на 60-те години. По това време млад бял певец на име Уилям Левиз, младши, който пее в Black Soul Club, наречен The Village, се срещна с рокендрол група, включваща Маккарти, басиста Ърл Елиът и Баданек. Левиз решава да се присъедини към групата и приема сценичното име Били Лий, а групата става Billy Lee and the Rivieras. След като привлича вниманието на продуцента Боб Крю, докато работи като съпорт на групата The Dave Clark Five, групата се премества в Ню Йорк, за да започне записи. Въпреки това, тъй като друга група вече е записала като The Rivieras, групата решава да промени името си отново. С помощта на телефонен указател Ливайз приема новото сценично име Мич Райдър (вероятно там няма човек с това име) и така се раждат „Мич Райдър и Детрот Уийлс“.[1] Твърди се, че изпълненията на живо на групата са имали „експлозивно качество“ и стилът им е описан като „нагорещен... R&B“.

„Мич Райдър и Детрот Уийлс“ имат първия си голям хит през 1965 г. с „Jenny Take a Ride“,[1] който достига номер 10 в Billboard Hot 100 и номер 1 в класацията на R&B – за първи път самостоятелна издържаща се рок група е постигнала това отличие.[2] Продадени са над един милион копия и е награден със златен диск от RIAA.[3] Крю първоначално планира да издаде парчето като B-страна, но променя решението си, след като вижда реакциите на Брайън Джоунс и Кийт Ричардс от Ролинг Стоунс, които са в студиото на Stei-Philips в Ню Йорк като то се записва.

„Мич Райдър и Детрот Уийлс“ последват с друг хит, достигнал до топ 20, „Little Latin Lupe Lu“, който достига връх в класацията с номер 17. След няколко пропуска групата постига най-големия си успех с хита „Devil with a Blue Dress On / Good Golly Miss Molly“ смесица, която достига номер 4. През този период те записват и редица албуми, до голяма степен съставени от преработени R&B класики, заедно с малко оригинални композиции.

През 1967 г. Райдър има още един хит в топ 10 с „Sock It to Me, Baby!“ който е забранен от някои радио станции като твърде сексуално ориентиран. Последният хит на групата е с издадения на винил сингъл „Too Many Fish in the Sea / Three Little Fishes“, който достига номер 24. След това Крю убеждава Райдър да напусне групата и да започне солова кариера.[1]

След напускането на Райдър, Баданек оглавява краткотрайна група със същото име, която записва няколко парчета, най-известната от които е „Linda Sue Dixon“,[4] песен, прославяща незаконния халюциногенен наркотик ЛСД,[2] която се класира в световните класации през 1968 г. Те също записва „Think (About the Good Things) / For the Love of a Stranger“.[5] Съставът на групата през това време е несигурен.

Междувременно соло кариерата на Райдър е неправилно управлявана и не успява да се развие. През 1969 г. той, Баданек и някои други музиканти заедно с Мич Райдър на вокалите, изпълняващи редица песни, създават нова група, наречена The Band Detroit, която записва едноименен албум. Един сингъл е издаден от албума, кавър на „Rock & Roll“ на Лу Рийд, който Рийд харесва повече от оригиналната си версия, и впоследствие Рийд наема китариста от Детройт Уийлс Стив Хънтър за собствената си група.[2] Последващото турне на „Детройт“ към албума обаче не постига успех, след което Райдър отново напуска и групата се разпада. Окончателният състав на групата включва музиканта на хармоника и мощен певец Ръсти Дей, когото Райдър избира да го замести през 1972 г., а също и китаристът преди Lynyrd Skynyrd Стив „Плачещото татенце“ Гейнс, китаристът Бил Ходжсън от Shadowfax, барабанистът Тед „Т-Мен“ Смит от The Spinners, басистът Натаниел Питърсън от Twin Dragons и кийбордистът Тери Емери от Moxie Band Atlanta. Стив Гейнс загива при самолетната катастрофа на групата Skynyrd на 20 октомври 1977 г. В катастрофата загиват и по-голямата сестра на Гейнс, Каси, и основателят и вокал на Skynyrd Рони ВанЗант. Ръсти Дей е убит на 3 юни 1982 г. в собствения си дом в Лонгвуд, Флорида. Никой не знае кой е убил Дей и случаят остава отворен все още. Бил Ходжсън почива около 1983 г. малко след като се мести в Ню Йорк. Ходжсън почива поради това, което е потвърдено като последица от свръхдоза наркотици, най-вероятно случайно предозиране. Тед „Т-Мен“ Смит почива от естествена смърт през 2006 г. Тери Емери се присъединява към Moxie Band Atlanta през 1997 г., в която остава и по-сетне. Натаниел Питърсън е участвал в няколко групи след разпадането на The Band Detroit, особено в една, която основава Питърсън, наречена Twin Dragons.

През 1972 г. Баданек и бившият китарист на „Уийлс“ Джим Маккарти се събират отново, за да образуват ядрото на нова група, наречена The Rockets, която записва редица албуми през 70-те и 80-те години на XX век. Маккарти продължава да изпълнява и по-късно със своята група Mystery Train. Джон Баданек също остава активен и играе с Маккарти. Маккарти също свири с Ръсти Дей, Тимм Богърт и Кармин Апис в групата Cactus.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Larkin, Colin. The Virgin Encyclopedia of Sixties Music. Лондон, Virgin Books, 1997. ISBN 075350149X, ISBN 978-0753501498. с. 388 – 389.
  2. ↑ а б в Serene, Dominic. The Ryder stipulates // metrotimes.com, 15 септември 2004. Посетен на 23 юни 2024.
  3. ↑ Murrells, Joseph. The book of golden discs. Лондон, Barrie & Jenkins, 1978. ISBN 0-214-20512-6. с. 196.
  4. ↑ Carson, David A. Grit, Noise, and Revolution: The Birth of Detroit Rock 'n' Roll. University of Michigan, University of Michigan Press, 2006. ISBN 0472031902.
  5. ↑ The Complete Motown Singles, Vol. 8: 1968 // artistdirect.com. Архивиран от оригинала на 5 юни 2011. Посетен на 23 юни 2024.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Detroit Wheels в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Детройт_Уийлс&oldid=12446636“.