Касиел Ноа Ашер

Касиел Ноа Ашер
	Касиел Ноа Ашер
Други имена	Деса Красова
Родена	Десислава Спасова; 29 октомври 1971 г. (53 г.) София, България
Активност	от 1991 г.
Родители	Красимир Спасов; Рут Рафаилова
Деца	Зуи Ицхак Хашмонай
Уебсайт	Страница в IMDb

Касиел Ноа Ашер е българска и израелска актриса.

Биография

Десислава Красимирова Спасова (Деса Красова) е родена е на 29 октомври 1971 г. в София. Спасова е от еврейски произход. Майка ѝ е актрисата Рут Рафаилова, а баща ѝ е режисьорът Красимир Спасов. През 1998 г. приема израелско гражданство, променя името си на Касиел Ноа Ашер и ражда сина си Зуи Хашмонай в Израел.

През 1993 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев.

Касиел Ноа Ашер има редица номинации и награди в киното и театъра. През 2013 г. спечелва с първия си киносценарий „Рокля Луна“ програма Медия (за развитие). Известна е и с текстовете си за списанията „Ева“, „Биограф“, „Либерален преглед“, „Гласове“, „Еуропео“ и др.

През 2012 г. става ментор в първото ТВ реалити за актьори Star Machine, след което сформира с двама от финалистите групата „Ангелите на Касиел“, която включва Силвия Станоева – актриса, джаз певица, Иво Желев – актьор, певец, Васил Пармаков – джаз пианист, Блаже Димитров – актьор, музикант. Заедно те осъществяват над 100 концерта.^[1]

Кариера в театъра

„Любовникът“ на Харолд Пинтър с режисьор Недялко Делчев съвместно с Касиел Ноа Ашер
„Грехът Куцар“ (по „Албена“ на Йордан Йовков) с режисьор Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“, 1992 (номинация Аскер за дебют)
„Сън в лятна нощ“ на Уилям Шекспир с режисьор Александър Морфов
„Хеда Габлер“ на Хенрих Ибсен с режисьор Красимир Спасов
„Дон Жуан в ада“ на Иван Станев (номинация Аскеер за главна женска роля)
„Спомен за една революция“ на Георг Бюхнер-Хайнер Мюлер под режисурата на Иван Добчев
„Суматоха“ на Йордан Радичков с режисьор Иван Добчев
„12 нощ“ от Уилям Шекспир с режисьор Роберт Стуруа (Русия)
„Джойс“ с режисьор Иван Пантелеев
„Фауст“ с режисьор Иван Пантелеев
„Нищо по-хубаво“ на Оливер Буковски, моноспектакъл
„Доброто тяло“ на Ева Енслър с режисьор Иван Урумов, Театър 199
"Театър, любов моя!" от Валери Петров, Театър 199

Става известна още като студентка в НАТФИЗ с дебюта си като Йовковата Албена и с ролята си в „Дон Жуан в ада“ в театър „София“ през 1997 г. След завръщането си от Израел, Касиел се насочва предимно към реализиране на собствени театрални и филмови проекти.

Режисьорски проекти

2000 – „Амок“
2003 – „Оксижен“
2005 – „Кокаин“ – с участието на Александър Сано (номинация Аскеер за главна женска роля)
2007 – „Ане – Мъртви градове“
2010 – „Нищо по-хубаво“, получава наградата за най-добра актриса на Европа,^[2]
2012 – „Клер & Мадам & Соланж. Игра на Любов и Смърт“ (носител на Икар 2013; номинация за полет в изкуството на фондация „Стоян Камбарев“)^[3]
2015 – „Театър, любов моя!“ по Валери Петров, Театър 199^[4]^[5]^[6]^[7]^[8]^[9]^[10] ( Награда Икар 2016, Награда за женска роля Фестивал на Българската драма Шумен 2016, Награда за женска роля Фестивал на камерния театър - Враца 2016, Награда за сценография - Фестивал на камерния театър - Враца 2016 и др.)
2020 - “Метхилд“ от Оливър Буковски
2021 - "Нощта на покера", Театър Азарян / Топлоцентрала
2022 - “Обещанието“ психотрилър от Герган Ценов, Театрална работилница Сфумато (номинация Аскеер 23 за Изгряваща Звезда)
2024 - “Сад. Игри по време на апокалипсис.“ филм - спектакъл по пиесата на Юкио Мишима “Мадам дьо Сад“

Награди и номинации

Награда „Икар“ 2016 за поддържаща женска роля
Награда за женска роля на Международния фестивал „Друмеви театрални празници – нова българска драма“ – Шумен 2016
Награда за женска роля на Националния фестивал на малките театрални форми – Враца 2016
Награда за сценичната среда на Националния фестивал на малките театрални форми – Враца 2016

Филмография

1991 – „Искам Америка“, режисьор Киран Коларов
1994 – „Забраненият плод“, режисьор Красимир Крумов – Грец
1996 – „Всичко от нула“, режисьор Иван Павлов - младата актриса
2001 – „Огледалото на дявола“, режисьор Николай Волев
2008 – „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“, режисьор Светослав Овчаров
2010 – „Зад кадър“, режисьор Светослав Овчаров (номинация за главна женска роля на Българската филмова академия)
„Сватба“ режисьор Барак Янух (Израел)
2010 – „Цахес“, режисьор Анри Кулев (номинация за главна женска роля на Българската филмова академия)
2012 – „Джулай“, режисьор Кирил Станков (номинация за главна женска роля на Българската филмова академия)
2012 – „Цветът на хамелеона“, (България / Словения) режисьор Емил Христов – Радостина Полянска, посланичката във Вашингтон (номинация за второстепенна женска роля на Българската филмова академия)
2014 – „Прелюбодеяние“, режисьор Явор Веселинов – Майката
2015 – „Ромен Гари. Книжарят“, режисьор Катрин Бернщайн, френско-българска продукция
2015 – „Будика“, режисьор Майкъл Щерн, британско-германо-българска продукция за ББС
2017 – „Ирина“, режисьор Надежда Косева

Авторски Филмови Проекти

2020 - “Любовта е...“ - пълнометражен, документален филм за джаз-пианиста Васил Пармаков
2021 - “Cinema Garage“ - пълнометражен, документален филм
2023 - “Войник на съдбата“ - пълнометражен, документален филм за самоубилия се актьор Йосиф Шамли
2024 - “Сад. Игри по време на апокалипсис.“ филм - спектакъл по пиесата на Юкио Мишима “Мадам дьо Сад“

Кастинг режисьорка на филмите

2015 – „Лазар“, режисьор Светозар Ристовски, френско-македонско-хърватско-българска продукция
2015 – „Семейни реликви“, режисьор Иван Черкелов
2016 – „החלום של יעקב„ режисьор Самуел Швац (Израел)
2016 – „Безкрайна градина“, режисьор Галин Стоев
2018 – „Отпаднали сцени от живота на една актриса“, режисьор Иван Владимиров

Източници

↑ Профил на Касиел Ноа Ашер Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. на сайта на предаването „Star Machine“.
↑ Гергана Пирозова, „Нищо по-хубаво“ от мярката“, рец. във в. „Дневник“, 22 ноември 2006 г.
↑ Ирина Гигова, „Мадам“ Касиел превърна ангелите си в слугини“, рец. във в. „Новинар“, 2 ноември 2012 г.
↑ Иван Бакалов, „4 актриси и „Театър, любов моя“ – фотогалерия, e-vestnik.bg, 7 декември 2016
↑ „Четири силни обяснения в любов към Театъра“, clubz.bg, 25 юни 2015.
↑ Елена Райнова, „Театър, любов моя!“, рец. в lovetheater.bg.
↑ Патриция Николова, „Страстно обяснение в любов, което трудно ще забравиш“, рец. в sofialive.bg, 19 юни 2015.
↑ Георги Каприев, „Високо, там, гдето...“, рец. в ploshtadslaveikov.com, 25 октомври 2015.
↑ Сабина Василева, „Родни актриси показват истински лица“, в-к „Сега“, бр. 5309 (135), 16 юни 2015.
↑ „Париж обикна „Театър, любов моя“, afish.bg.

Външни препратки

[1] Профил на Касиел Ноа Ашер Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. на сайта на предаването „Star Machine“.

[2] Гергана Пирозова, „Нищо по-хубаво“ от мярката“, рец. във в. „Дневник“, 22 ноември 2006 г.

[3] Ирина Гигова, „Мадам“ Касиел превърна ангелите си в слугини“, рец. във в. „Новинар“, 2 ноември 2012 г.

[4] Иван Бакалов, „4 актриси и „Театър, любов моя“ – фотогалерия, e-vestnik.bg, 7 декември 2016

[5] „Четири силни обяснения в любов към Театъра“, clubz.bg, 25 юни 2015.

[6] Елена Райнова, „Театър, любов моя!“, рец. в lovetheater.bg.

[7] Патриция Николова, „Страстно обяснение в любов, което трудно ще забравиш“, рец. в sofialive.bg, 19 юни 2015.

[8] Георги Каприев, „Високо, там, гдето...“, рец. в ploshtadslaveikov.com, 25 октомври 2015.

[9] Сабина Василева, „Родни актриси показват истински лица“, в-к „Сега“, бр. 5309 (135), 16 юни 2015.

[10] „Париж обикна „Театър, любов моя“, afish.bg.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]