Дервентски кратер

Дервентски кратер
	Дервентски кратер
	Общ изглед
Изграждане	около 350 – 320 г. пр. Хр.
Вид	кратер
Материал	мед и калай
Размери	90,5 cm
Местоположение	Солунски археологически музей, Солун
	Дервентски кратер в Общомедия

Дервентският кратер (на гръцки: Κρατήρας του Δερβενίου) е волутен кратер, един от най-изящните от вида си,^[1] открит през 1962 година в гробница в некропола на античния град Лете край Айватово (Лити), недалеч от Солун, Гърция, и изложен в Солунския археологически музей – Инв. B1. С тегло 40 kg, кратерът е направен от сплав от мед и калай в умело подбрани пропорции, които му дават прекрасен златист блясък, без изобщо да се използва злато.^[2]

Откриване

Кратерът е открит като погребалната урна за тесалийски аристократ, чието име е гравирано върху вазата: Астиунейос, син на Анаксагор от Лариса. При изкопаването му Дервентският кратер съдържа 1968,31 грама изгорени кости, принадлежали на човек на възраст 35 – 50 години и на по-млада жена.

Техника и украса

Вазата е съставена от два листа от метал, които са изковани и след това съединени, а дръжките и волутите са излети и прикрепени. Горната част на кратера е украсена с мотиви, както декоративно (серии криви линии, палмови листа, акант, гирлянди), така и фигуративно: горната част на шията представя животински фриз. Четири статуетки – две менади, Дионис и спящ сатир, са седнали на раменете на вазата, в поза, напомняща тази на Фавна Барберини. На корема фриз в нисък релеф, 32.6 cm височина е посветен на Ариадна и Дионис, заобиколени от сатири и менади във вакханален тиасос. Също така има и воин, който носи само един сандал, чиято самоличност е спорна – Пентей, Ликург от Тракия или може би Язон.

Датировка

Точната дата и място на изработка са спорни. Въз основа на диалектните форми от надписа, някои автори смятат, че кратерът е изработен в Тесалия по време на бунта на Алевадите около 350 г. пр. Хр. Други го датират между 330 и 320 г. пр. Хр. и смятат, че е изработен от майстори от царския двор на Филип II Македонски.

Надпис

Погребалният надпис на кратера гласи:

„

ΑΣΤΙΟΥΝΕΙΟΣ ΑΝΑΞΑΓΟΡΑΙΟΙ ΕΣ ΛΑΡΙΣΑΣ

“

Надписът е на тесалийски вариант на еолийския диалект: Ἀστιούνειος Ἀναξαγοραίοι ἐς Λαρίσας, Астиунейос, син на Анаксагор от Лариса. На атически гръцки би гласял: Ἀστίων Ἀναξαγόρου ἐκ Λαρίσης.^[3]

Вижте също

Дервентски папирус

Библиография

E. Giouri, Ο κρατήρας του Δερβενίου, Athènes, Goebel, 1978.
Πέτρος Γ. Θεμελης, Γιάννης Π. Τσουράτσογλου, Οι Τάφοι του Δερβενίου, Ταμείο αρχαιολογικών πόρων, Athens, 1997. ISBN 960-214-103-4.
Bernard Holtzmann and Alain Pasquier, Histoire de l'art antique: l'art grec, Documentation française, coll. „Manuels de l' École du Louvre“, Paris, 1998 2-11-003866-7, p. 216 – 217.
G. Mihaïlov, „Observations sur le cratère de Dervéni“, REA 93 (1991), p. 39 – 54.
B. Barr-Sharrar, The Derveni Krater: Masterpiece of Classical Greek Metalwork, Princeton, American School of Classical Studies at Athens, 2008. ISBN 978-0-87661-962-9.
J.H. Musgrave, „The cremated remains from Tombs II and III at Nea Mihaniona and Tomb Beta at Derveni“, The Annual of the British School at Athens, Vol. 85 (1990), pp. 301 – 325.
Sideris, A., „Les tombes de Derveni. Quelques remarques sur la toreutique“, Revue Archéologique 2000, pp. 3 – 36.

Бележки

↑ Boardman, John. Greek art and architecture, in J. Boardman, Jasper Griffin, Oswyn Murray, Greece and the Hellenistic World (Oxford History of the Classical World, vol. I) 188, illus. p. 301.
↑ To Διαλέξαμε από τις συλλογές μας // Αρχαιολογικό Μουσείο Θεσσαλονίκης. Посетен на 14 май 2024 г. (на гръцки)
↑ Lete Derveni – ca. 350 – 300 BC SEG 24:571

[1] Boardman, John. Greek art and architecture, in J. Boardman, Jasper Griffin, Oswyn Murray, Greece and the Hellenistic World (Oxford History of the Classical World, vol. I) 188, illus. p. 301.

[Αρχαιολογικό_Μουσείο_Θεσσαλονίκης-2] To Διαλέξαμε από τις συλλογές μας // Αρχαιολογικό Μουσείο Θεσσαλονίκης. Посетен на 14 май 2024 г. (на гръцки)

[3] Lete Derveni – ca. 350 – 300 BC SEG 24:571

[1]

[2]

[3]