Света Богородица Моливдоскепастис
„Света Богородица Моливдоскепастис“ Μονή Μολυβδοσκέπαστης | |
Общ изглед на манастира | |
Местоположение | |
Вид на храма | православен манастир |
---|---|
Страна | Гърция |
Населено място | Моливдоскепастос |
Посветен на | Богородица |
Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
Епархия | Дринополска, Погонианска и Коницка |
Архитектурен стил | византийски |
Изграждане | 671/672 г. |
Статут | действащ |
Състояние | запазен |
„Света Богородица Моливдоскепастис“ в Общомедия |
„Света Богородица Моливдоскепастис“ край Моливдоскепастос (Депалица) се намира на 250-300 m от албано-гръцката граница в дем Коница.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът се намира на устието на река Аоос във Вовуса и в подножието на планината Немърчка. Името на манастира идва от оловните плочи, заменени от каменни плочи, които са покривали покрива на манастирската църква в миналото.
История
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът, според традицията, е основан от император Константин IV Погонат при завръщането му от експедицията в Сицилия (671-672 г.) и е по-късно възстановен от император Андроник Палеолог.
В 1536/1537 година манастирът е изписан от зографа Евстатиос Якову, протонотарий на Арта. В 1552 година той изписва и параклиса „Свети Йоан Богослов“ на манастира „Света Богородица Мавровска“ край Костур.[1]
В началото на управлението на Сюлейман Великолепни, през 1522 година, манастирът е реновиран. Манастирът е бил седалище на Погонианската епархия от XII до XVII век. От XIV век тук се развива калиграфска школа.
Сегашният манастир е обновен и с две камбанарии и хубава градина. Църквата му е във византийски стил, с висок купол и запазени фрески от XIII до XVIII век, а в западната част на притвора има фрески, изобразяващи Константин Погонат и Андроник Палеолог.
Иконостасът на църквата е запазен от стар мрамор. Манастирът е действащ мъжки и чества храмовия си празник всяка година в средата на август – 15 август. Предхожда се от бдение в нощта на 14 август и се чака до разсъмване.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 97. (на гръцки)