Ден на народното въстание в Македония
Ден на народното въстание в Македония | |
Сградата на полицейското управление в Прилеп, днес Мемориален музей „11-ти октомври 1941 година“ | |
Празнува се от | Северна Македония |
---|---|
Вид | национален празник |
Значение | започва въстанието срещу фашисткия окупатор |
Дата | 11 октомври |
Тържества | събрания, концерти, спортни събития, награждаване |
Обичаи | полагане на венци |
Свързан с | Илинден |
Денят на народното въстание в Македония е 11 октомври. На тази дата е отбелязван националния празник на Социалистическа република Македония в рамките на СФРЮ, а след падането на комунизма и разпадането на Югославия е обявен и за официален празник в Република Северна Македония.
История
[редактиране | редактиране на кода]Предисторията, събитията и последствията от акцията на 11 октомври са подробно описани от битолския областен полицейски началник в доклада му от 8 март 1942 г. до директора на полицията в София за организационни, политически, обществени и други прояви, обхващащ периода от май до декември 1941 година.[1]
Поради зачестилите комунистически прояви в Прилепско и данни, че комунисти от региона се организират и представляват опасност за реда и сигурността на държавата, на 18 септември 1941 г. с писмо № 433 областният полицейски началник на Битоля моли Битолския областен директор за разрешение за въдворяване на десет по-активни комунисти на ново местожителство, съгласно чл. 124, буква „д“ от Закона за държавната полиция. Директорът не е съгласен с тази мярка. По-късно седем от същите лица участват в нападението над полицейския участък и затвора в Прилеп.[2]
Впоследствие в полицията постъпва сведения, че къщата на Димитър Николов Мирчев (Димче Гърбавия), намираща се на ул. „Дунавска“ в града се намира една от конспиративните квартири. На 8 октомври 1941 г. към 3 часа сутринта къщата е блокирана. На разсъмване, преди да започне самото претърсване от вратата на къщата излизат четири въоръжени лица, които стрелят срещу стражата и се разбягват. Трима от тях са заловени (Стефан Стоянов, Аспарух Корубинов и Димитър Мирчев), а четвъртият – Трайко Божков (Тарзан) успява да избяга. По-късно се разбира, че къщата се е събирало местното комунистическо ръководство с шеф Трайко Божков и куриер Стефан Стоянов. В къщата се намират комунистическа литература и радиоапарат с батерия.[3]
Три дена по-късно, на 11 октомври 1941 г. избягалият Трайко Божков успява да събере около 25 комунисти и на същия ден вечерта, разделени на три групи към 22 часа в Прилеп нападат както следва: първата група - полицейския участък, втората - затвора, а третата група подслушва телефонните разговори, чрез устройство свързано към телефонната линия близо до гарата. Това нападение е не само акция, съгласно директивите за саботьорски и терористични действия, но и опит да се създаде объркване сред стражата, за да могат задържаните комунисти в полицейския арест и в затвора да избягат. Извършвайки бърза и изненадваща атака, комунистите откриват стрелба срещу постовия стражар и прозорците на спалните помещения. В резултат на атаката е ранен часовия Стоян Георгиев, а полицаят Петър Дамев Колев (от с. Смилево, Демирхисарско) ставайки от леглото за да си вземе оръжието бива убит.[3] Според признание на убиеца Душко Наумов обаче, той застрелва по време на разговор стражаря Колев, който е на пост. Колев не подозира нищо, понеже познава Наумов и е познат на баща му.[4]
Веднага след края на нападението със съдействието на военнослужещи от Прилепския гарнизон градът е блокиран за почва издирване на нападателите. Заловени са 8 от тях: Благой Корубинов, Методи Иванов, Душан Наумов, Милан Димов, Георги Янев, Павлина Пирганова, Даница Соклева и Аспарух Йосифов. Установени са и останалите 16 участници, които са все още в неизвестност, а именно: Трайко Божков, Кръсте Цървенков, Кирил Оровчанец, Кирил Кръстев, Вяра Ацева, Йордан Чопелов, Милан Козаров, Никола Чашулев, Йосиф Йорданов, Стефан Базерков, Кирил Базерков, Велика Темелкова, Благой Йовчев, Данчо Стоянов, Весела Кръстева и Петър Попов.[3]
Присъди
[редактиране | редактиране на кода]Във връзка с престрелката на 8 октомври 1941 г. е образувано наказателно дело № 123 от 1941 г. на Битолския военно-полеви съд, което се разглежда на 8 ноември и на същата дата е издадена присъда № 70 на лицата.[3]
Подсъдим | Присъда | Закон |
---|---|---|
Трайко Божков | смърт чрез обесване и лишаване от права завинаги | Чл. 2 от ЗЗД § 1 от закона за изменение и допълнение на ЗЗД и чл. 16 буква „а“ във връзка с чл. 19 буква „а“ от ЗЗД, чл. 48 и 51 от НЗ |
Стефан Стоянов | ||
Аспарух Корубинов | 12 г. и 6 м. строг тъмничен затвор, лишаване от права по чл. 30 от НЗ по 15 години и глоба в полза на държавното съкровище 275 000 лв. | Чл. 1 от ЗЗД във връзка с § 1 от закона за изменение и допълнение на ЗЗД и чл. 16 буква „д“ ал. 1 от ЗЗД |
Димитър Мирчев |
През 1941 г. заради нападението на полицейския участък и затвора се образува наказателно дело № 132 отново на Битолския военно-полеви съд, който с присъда № 79 от 25 ноември 1941 г. осъжда извършителите.[5]
Подсъдим | Присъда | Закон |
---|---|---|
Трайко Божков | смърт чрез обесване и лишаване от права завинаги | Чл. 2 от ЗЗД § 1 от закона за изменение и допълнение на ЗЗД и чл. 60 от НЗ |
Милан Козаров | 12 г. и 6 м. строг тъмничен затвор, 200 000 лв. и лишаване от права за 15 г. | Чл. 2, 16 и 16 буква „а“ от ЗЗД във връзка с чл. 51 п. 1 от НЗ |
Петър Попов | ||
Велика Темелкова | ||
Милан Димев | 10 г. строг тъмничен затвор, 100 000 лв. и лишаване от права за 12 г. | Чл. 2, 16 и 16 буква „а“ от ЗЗД във връзка с чл. 51 п. 1 от НЗ |
Георги Янев | ||
Благой Спирков | 8 г. и 4 м. строг тъмничен затвор, 65 000 лв. и лишаване от права за 10 г. | Чл. 2, 16 и 16 буква „а“ от ЗЗД във връзка с чл. 58 п. 3 от НЗ |
Драган Спирков | ||
Борис Талев | ||
Йосиф Мицев | ||
Стефан Базерков | ||
Кръсте Цървенков | ||
Никола Чашулев | ||
Йордан Михайлов | ||
Кирил Базерков | 3 г. строг тъмничен затвор с мъмрене от съда | Чл. 2, 16 и 16 буква „а“ от ЗЗД във връзка с чл. 57 п. 2 от НЗ |
Весела Кръстева |
Подсъдим | Присъда | Закон |
---|---|---|
Трайко Божков | смърт чрез обесване, 500 000 лв. глоба и лишаване от права завинаги | въз основа на чл. 16 и 16 буква „а“ от ЗЗД във връзка с чл. 51 п. 1 и чл. 60 и 63 от НЗ |
Милан Лазаров | ||
Петър Попов | ||
Благой Спирков | 20 г., 500 000 лв. и лишаване от права за 10 г. | във връзка с чл. 58 п. 1 от НЗ |
Драган Спирков | ||
Борис Талев | ||
Йосиф Мицев | ||
Стефан Базерков | ||
Кръсте Цървенков | ||
Никола Чашулев | ||
Кирил Базерков | 7 г. и 6 м. и мъмрене от съда | във връзка с чл. 51 п. 1 от НЗ |
По съвкупност, съгласно чл. 64 от НЗ, наказанията са следните:[5]
Подсъдим | Присъда | Закон |
---|---|---|
Трайко Божков | смърт чрез обесване, 500 000 лв. глоба и лишаване от права завинаги | |
Петър Попов | ||
Милан Козаров | ||
Благой Спирков | 15 г. затвор, 500 000 лв. глоба и лишаване от права за 20 г. | |
Драган Спирков | ||
Борис Талев | ||
Йосиф Мицев | ||
Стефан Базерков | ||
Кръсте Цървенков | ||
Никола Чашулев | ||
Кирил Базерков | 7 г. и 6 м. и мъмрене от съда | |
Аспарух Йосифов | оправдани по недоказаност | Чл. 16 и 16 буква „а“ от ЗЗД |
Никола Попов | ||
Милан Димов | ||
Аспарух Йосифов | оправдани по недоказаност | Чл. 2 от ЗЗД |
Никола Попов | ||
Даница Йорданова | ||
Павлина Пирганова |
Според други сведения Душан Наумов също е осъден на смърт, но присъдата му е заменена с доживотен затвор понеже е непълнолетен и няма навършени 21 години.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Поверителна информация на областния полицейски началник в Битоля до директора на полицията в София за организационни, политически, обществени и др. прояви, за противодействие срещу чуждестранни пропаганди и разузнавания за периода май – декември 1941 г. // Българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) – Документален сборник (63). 1941-03-08. с. 178.
- ↑ Поверителна информация на областния полицейски началник в Битоля до директора на полицията в София за организационни, политически, обществени и др. прояви, за противодействие срещу чуждестранни пропаганди и разузнавания за периода май – декември 1941 г. // Българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) – Документален сборник (63). 1941-03-08. с. 183.
- ↑ а б в г Поверителна информация на областния полицейски началник в Битоля до директора на полицията в София за организационни, политически, обществени и др. прояви, за противодействие срещу чуждестранни пропаганди и разузнавания за периода май – декември 1941 г. // Българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) – Документален сборник (63). 1941-03-08. с. 184.
- ↑ Стенографски белешки от Тринаесеттото продолжение на Четиринаесеттата седница на Собранието на Република Македонија, одржана на 17 јануари 2007 година.
- ↑ а б Поверителна информация на областния полицейски началник в Битоля до директора на полицията в София за организационни, политически, обществени и др. прояви, за противодействие срещу чуждестранни пропаганди и разузнавания за периода май – декември 1941 г. // Българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) – Документален сборник (63). 1941-03-08. с. 185.