Направо към съдържанието

Делта Еърлайнс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Делта Еърлайнс“
Боинг 757 на Delta Air Lines
IATA ICAO Позивна
DL DAL DELTA
НационалностСАЩ
Основана2 март 1925 г.
ДевизKeep Climbing
СедалищеАтланта, САЩ
Хъбове
Флот750
Дестинации325
РъководителиЕдуард Бастиан, CEO
Глен Хауенщайн, президент
ПриходиПовишение $47,007 млрд.
АктивиПовишение $52,252 млрд.
Служители91 000 (2019)
АлиансSkyTeam
ДружестваDelta Private Jets
Endeavor Air
LATAM Airlines (20%)
Virgin Atlantic (49%)
Уебсайтdelta.com
„Делта Еърлайнс“ в Общомедия

„Делта Еърлайнс“ е голяма американска авиокомпания със седалище в Атланта, Джорджия.[1] Компанията и дъщерните ѝ дружества осъществяват над 5400 полета ежедневно, обслужвайки 325 дестинации в 52 държави от шест континента.[2] Delta Air Lines е основател на авиационния алианс SkyTeam.[2]

Компанията разполага с девет хъба, като главният ѝ е в Атланта, където обслужва най-много пътници и полети.[2] Нарежда се на второ място сред авиокомпаниите в света по размер на флота и планирани пътнически превози.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Компанията е основана на 2 март 1925 г. в Мейкон, Джорджия, но се премества в Монро, Луизиана, през лятото на същата година.[3] По това време компанията се занимава с пръскане на посеви от въздуха, най-вече срещу бръмбара Anthonomus grandis, който засяга памука.[4] Компанията е наречена в чест на делтата на река Мисисипи.[5][6][7][8]

Пътническите превози започват на 17 юни 1929 г. от Далас, Тексас, до Джаксън, Мисисипи. Към юни 1930 г. вече се осъществяват превози на изток до Атлантна и на запад до Форт Уърт.[9]

През 1941 г. авиокомпанията премества щаб-квартирата си от Монро на днешното ѝ място в Атланта.[10] През 1946 г. компанията започва редовни товарни превози, а през 1949 г. започва да предлага намалени полети между Чикаго и Маями. През 1953 г. компанията започва да обслужва международни маршрути, след като придобива Chicago and Southern Air Lines.[11]

Към 1970 г. Delta Air Lines вече разполага с флот само от реактивни самолети, а през 1972 г. придобива Northeast Airlines. Трансатлантическите полети започват през 1978 г. между Атланта и Лондон. През 1987 г. придобива Western Airlines, като през същата година започва да предлага полети над Тихия океан между Портланд и Токио. През 1991 г. Pan Am банкрутира и останалите ѝ дялове са изкупени от Delta Air Lines. Така компанията се превръща във водещия авиопревозвач над Атлантика.[8][12]

През 1997 г. Delta Air Lines става първата авиолиния, превозила над 100 милиона пътници за една календарна година. Същата година разраства международните си маршрути до Южна Америка.[13]

На 14 септември 2005 г. компанията подава документи за банкрут, като за причина споменава покачващите се цени на горивата..[14][15] През април 2007 г., обаче, успява да излезе от банкрут, като същевременно се спасява от присвояване от страна на US Airways, а акциите на компанията отново се появяват на Нюйоркската фондова борса.[16][17][18]

На 14 април 2008 г. е обявено, че компанията ще придобие Northwest Airlines. Интеграцията приключва през януари 2010 г.[19]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Federal Aviation Administration – Airline Certificate Information – Detail View // Federal Aviation Administration. Архивиран от оригинала на 2021-03-09. Посетен на 26 септември 2007.
  2. ↑ а б в Corporate Stats and Facts // Delta Air Lines. Архивиран от оригинала на 1 август 2015. Посетен на 7 август 2015.
  3. ↑ Founding // Архивиран от оригинала на 1 октомври 2019. Посетен на 2 октомври 2019.
  4. ↑ Huff Daland Duster, 1925-ca.1948 // Архивиран от оригинала на 2 октомври 2019. Посетен на 2 октомври 2019.
  5. ↑ Lewis and Newton. Delta: The History of an Airline. Athens, Ga., University of Georgia Press, 1979. с. 20 – 21.
  6. ↑ C.E. Woolman // Архивиран от оригинала на 14 април 2019.
  7. ↑ Founder's vision resonates today // Delta Air Lines, 19 август 2015. Архивиран от оригинала на 5 юли 2018. Посетен на 5 юли 2018.
  8. ↑ а б Gay, Charles. Delta's journey: A timeline // Delta Air Lines, 23 април 2016. Архивиран от оригинала на 2019-07-17. Посетен на 17 юли 2019.
  9. ↑ First Flights // Архивиран от оригинала на 1 октомври 2019. Посетен на 2 октомври 2019.
  10. ↑ Historic Aerospace Site: Delta Air Lines Headquarters, Atlanta, Georgia // American Institute of Aeronautics and Astronautics. Архивиран от оригинала.
  11. ↑ Chicago & Southern Air Lines // Архивиран от оригинала на 28 август 2019. Посетен на 2 октомври 2019.
  12. ↑ Delta Flight Museum. Delta Timeline // Архивиран от оригинала на 14 април 2019. Посетен на 2 октомври 2019.
  13. ↑ 1990s-Delta History // Delta Flight Museum. Архивиран от оригинала на 13 май 2019. Посетен на 13 май 2019.
  14. ↑ Ramos, Rachel Tobin. Delta files for Chapter 11 bankruptcy // American City Business Journals. 14 септември 2005.
  15. ↑ Isidore, Chris. Delta Air Lines files for bankruptcy // CNN. 15 септември 2005. Архивиран от оригинала на 21 юли 2019. Посетен на 27 юли 2019.
  16. ↑ Reiter, Chris. Delta exits bankruptcy after 19-month restructuring // Reuters. 30 април 2007. Архивиран от оригинала на 21 юли 2019. Посетен на 27 юли 2019.
  17. ↑ Delta Air Lines exits bankruptcy // Marketwatch. 30 април 2007. Архивиран от оригинала на July 21, 2019. Посетен на 27 юли 2019.
  18. ↑ Isidore, Chris. Delta exits bankruptcy with planes full // CNN. 30 април 2007. Архивиран от оригинала на 21 юли 2019. Посетен на 27 юли 2019.
  19. ↑ Jad Mouawad. Delta-Northwest Merger's Long and Complex Path // The New York Times. 18 май 2011. Архивиран от оригинала на 31 март 2017. Посетен на 7 февруари 2017.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Делта_Еърлайнс&oldid=12010273“.