Дезидерий
| Дезидерий Desiderius | |
| крал на лангобардите | |
 | |
| Роден |
около 710 г.
|
|---|---|
| Починал | около 786 г.
|
| Религия | католицизъм |
| Семейство | |
| Съпруга | Анса |
| Деца | Аделперга Луитперга Дезидерата Аделчис Герберга |
| Дезидерий в Общомедия | |
Дезидерий (на латински: Desiderius; † сл. 786) е херцог на Тоскана от 757 до 774 г. и последният крал на лангобардите.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Дезидерий произлиза от град Бреша, Северна Италия.
Той не принадлежи към стара благородническа фамилия, а към средите на нововъведеното в Лонгобардското кралство служебно благородничество. При управлението на крал Лиутпранд е провъзгласен за маршал (comes stabuli), а по-късно става управител, дук (dux) на Тоскана.
След смъртта на крал Айзтулф през 756 г., успява с помощта на папа Стефан II (III) и краля на франките Пипин III Къси да премахне брата на Айзтулф Ратчис (който след победата на Дезидерий над него се замонашава) и да се короняса на негово място за крал. Дезидерий не изпълнява обещанието си към папата да предаде под негова власт някои градове и скоро между тях пламват вражди. Кралят започва преговори с Византия, в този период - неприятел на Папството. Дезидерий заздравява положението на Лангобардското кралство, като подчинява херцогствата Сполето и Беневенто. През 759 г. той провъзглася своя син Аделхис за свой съвладетел. Съюзява се и с херцога на Бавария Тасило III , като се жени за дъщеря му Луитперга. Поради съвпадение на всичко това с временно отслабване на позициите на франките, в резултат на въстания и династически борби, отношенията между Дезидерий и Стефан II отново търпят обрат - папата става политически зависим от лонгобардския крал, който се обявява за негов защитник.
Следва опит за сближение между Карл Велики и Дезидерий, по инициатива на майката на франкския крал Бертрада от Лаон. Отначало те се увенчават с успех - през 768 г. Дезидерата (наричана и Герперга) , дъщеря на Дезидерий става първата съпруга на Карл. Впоследствие между нея и мъжа й настъпва разрив и през 771 г. тя е прогонена от него. Тогава дворът на Дезидерий става сборно място на опозицията срещу Карл. Приблизително по същото време умира и Карлман I (по-младият брат на Карл Велики и също - франкски крал); неговата вдовица, също с име Герперга и също дъщеря на Дезидерий, бяга с децата си при него и той решава да издейства, с благословията на папа Адриан I, поставянето на внуците му от Карлман за владетели на франките. Папата отказва и в отговор Дезидерий завладява част от неговата област, но понтифексът на свой ред привиква на помощ войските на Карл Велики, които нахлуват в Италия, през лятото на 773 г.
Дезидерий се укрепява в Павия. През 774 г. градът е превзет от франките, Дезидерий и съпругата му Анса са отведени в плен и замонашени - до края на живота си те пребивават в манастира в Корби (Corbie). Синът му Аделхис се предава с фамилията си на Карлман във Верона и по-късно успява да избяга във Византия, да намери там подкрепа и да се опита да се възцари в Ломбардия, с помощта на ромейски десант, но безуспешно. Лангобардското царство преминава към Карл Велики, който се коронова в Павия.
Последните писмени свидетелства за Дезидерий са от 786 г. Годината на смъртта му е неизвестна.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]
Дезидерий е женен за Анса, която е също от Бреша. Тя влияе преди всичко върху религиозната политика на Дезидерий и основава много манастири (Sv. Mishele и Sv. Pietro в Бреша). Лангобарският историк Павел Дякон я описва като „coniunx pulcherrima" (най-красивата съпруга).
Двамата имат шест деца:
- Анзелперга, игуменка на Св. Салваторе в Бреша
- Аделперга, омъжена с Аричис II, херцог на Беневенто
- Луитперга (или Лиутпирк), омъжена за Тасило III херцог на Бавария
- Дезидерата (или Герперга), омъжена за Карл Велики
- Герперга, съпруга на Карломан I
- Аделхис, бяга във Византия, но се завръща през 788 г., с византийски отряди в Калабрия; те са победени от Гримоалд III, херцог на Беневенто. .Алесандро Манцони пише въз основа на историята на живота му драмата „Аделки“ (1822 г.).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Jörg Jarnut: Geschichte der Langobarden. Kohlhammer, Stuttgart 1982, ISBN 3-17-007515-2.
- Paolo Delogu: Lombard and Carolingian Italy. In: The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995
- Wilfried Menghin: Die Langobarden. Archäologie und Geschichte. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985, ISBN 978-3-8062-0364-4.
- Hartmann: Geschichte Italiens im Mittelalter Bd. II Teil 2, Perthes, Gotha 1903, S. 206-258ff
- David Harry Miller: Papal-Lombard Relations During the Pontificate of Pope Paul I: The Attainment of an Equilibrium of Power in Italy, 756 – 767 in Catholic historical review, Okt. 1969, S.358ff
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Дезидерий в „Средновековна генеалогия“ на немски
- Geschichte Italiens im Mittelalter Bd. II Teil 2, Ludo Moritz Hartmann, Perthes, Gotha 1903, S. 202ff.
- Italy, Emperors & Kings
| |||||||
