Дева Мария (Любек)
„Дева Мария“ или „Света Богородица“ Lübecker Marienkirche | |
![]() Старият Любек с църквата | |
![]() | |
![]() | |
Вид на храма | базилика |
---|---|
Страна | ![]() |
Населено място | Любек |
Посветен на | Богородица |
Религия | лутеранство |
Вероизповедание | лутеранство |
Тип на сградата | трикорабна базилика |
Архитектурен стил | балтийска готика |
Изграждане | 1250-1350 г. |
Статут | световното културно наследство на ЮНЕСКО |
Състояние | възстановена църква |
„Дева Мария“ или „Света Богородица“ в Общомедия |
Базиликата „Дева Мария“ или „Света Богородица“ е паметник на световното културно наследство. Църквата е първата изградена в т.нар. балтийска готика и играе огромна роля за развитието на местната архитектура. Наричана е „майката на северногерманската тухлена готика“, защото е послужила като модел за 70 църкви в този стил в балтийския регион. Готическият стил, който се е вече разпространил във Франция, е въплътен от северногерманската червена тухла. Сводовете на базиликата на Любек са най-високите в света за тухлена църква (38,5 м).
Църквата е трикорабна базилика със странични параклиси, хорна алея и венец параклиси около апсидата, както и нартекс с трансепт. Монументалната западна фасада е украсена с две кули. Тяхната височина, включително с ветропоказателите, е съответно 124,95 и 124,75 м. Като главна енорийска църква за градските власти и гражданите на ханзейския град Любек „Дева Мария“ се намира в търговския квартал на стария град, днес исторически център, който се простира до складовете на насипа Траве, недалеч от кметството на Любек, и пазарния площад.
Църквата е и символен исторически паметник за разселването на немците на изток. На мястото на базиликата е имало дървена църква от епохата на първата немска колонизация, а след преосноваването на града през 1156 г., е издигната първата монументална романска тухлена църква, която в началото на XIII век както по размер, така и по представителност не отговаряла на изискванията на независимата и просперираща търговска класа на столицата на Ханзата. Романски скулптури от тази романска църква днес са изложени в любекското абатство „Св. Анна“, посветено на майката на Богородица.[1]
Днешната църква е точно копие, като възстановка, на оригиналната базилика, която е срината до основи в нощта на Цветница – 28 срещу 29 март 1942 г., когато в резултат от бомбардировка на Любек от кралските военновъздушни сили е унищожен историческият център на града с катедралата в Любек „Св. Николай“ и църквата „Свети Петър“. Пожарите, предизвикани от бомбардировката, унищожават известния орган, на който са свирили Дитрих Букстехуде и Йохан Себастиан Бах. Унищожени от бомбардировката са и безценни резби и фрески в църквите на стария Любек.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
|