Датски протоци
Тази статия е за протоците край Швеция. За протока край Гренландия вижте Датски проток.
| Датски протоци | |
 | |
 Местоположение | |
| Датски протоци в Общомедия |
Датските протоци са система от протоци между полуостровите Скандинавски и Ютланд, свързващи Северно и Балтийско море. Включва протоците Малък Белт, Голям Белт, Йоресун (Зунд), Категат и Скагерак. Явяват се основен морски път, съединяващ пристанищата в Балтийско море със Световния океан.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Между многобройните острови са оформени около 15 плавателни протоци. Повечето носят имена, завършващи на Зунд и Белт. Затова и цялата система се нарича Зунд и Белт. Думата зунд идва от старите германски езици и означава „разделящ“. Използва се също за стотиците протоци между островчетата в норвежките фиорди. Има и мнение, че коренът на имената идва от друга дума, която пак звучи „зунд“, но означава „плувам“.
География
[редактиране | редактиране на кода]Движейки се от Северно към Балтийско море първият проток е широкият Скагерак (135 – 140 км в най-тясната част). На север той завършва с дълбоки фиорди, особено Ослофиорд, на който е разположена столицата на Норвегия. От нос Скаген до шведското крайбрежие минава границата със следващия проток – Категат. Неговото име буквално означава „котешко гърло“. В най-тясната си част се свива до 60 км, а в най-широката достига 140 км.
В южната част на Категат се намират двата най-големи датски острова Зееланд (Шеланд) и Фюн. Между тях са оформени три много по-тесни протока. От изток на запад те са:
Зунд (Йоресун), който отделя Шеланд от Швеция. На брега му е разположен град Копенхаген, столица на Дания. Дълъг е 70 км, минимална ширина – 5 км (между Хелзинборг и Хелзингьор). Разстоянието пó на юг, между Копенхаген и Малмьо е 14 км. Най-малката му дълбочина е едва 7 м, което го прави неплавателен за големи кораби.[1]
Голям Белт (Стурбелт), който отделя Шеланд от Фюн. Той е най-широк (16 км в най-тясната част) и е основен транспортен канал. През него всекидневно плават стотици фериботи, а през 1998 г. е завършен голям мост.
Малък Белт (Лилебелт) между Фюн и полуостров Ютланд е много по-тесен, само 800 м. Той не се използва за международно плаване, а само за корабчета от местно значение.
Други по-важни протоци са: Лангелан Белт, Фемарн Белт, Самсьо Белт, Улвзунд и Сио Зунд.
История
[редактиране | редактиране на кода]Геоложките изследвания показват, че преди 10 000 г. Датските протоци все още не съществуват.[2] Географията на региона се оформя окончателно след края на последния ледников период. Дори тогава днешните протоци са все още тесни, скалисти фиорди.
Те придобиват стратегическото си значение през средновековието, с появата на балтийските държави – Дания, Швеция, Русия, Полша. Векове наред Дания е техен господар и контролира трафика от който събира такси. Налага се да води войни със съюза Ханза и с Швеция, за да съхрани положението си. През 1658 г., по време на Малката северна война, шведският крал Карл X извършва известният Марш през протоците и принуждава Дания да отстъпи ключови територии. С това Шведите придобиват пристанища на Северно море и не зависят толкова от пътищата под датски контрол. През 1857 г. в Копенхаген се подписва конвенция, която оповестява свободно плаване на всякакви търговски кораби.
С построяването но Килския канал през 1895 г. става възможно да се минава от Северно в Балтийско море без датските протоци.
Стопанско значение
[редактиране | редактиране на кода]Датските протоци притежават голямо стопанско значение като транспортни коридори за всякакви стоки, но най-вече за руски петрол. През 2016 г. през протоците са били превозвани от него по 3,2 млн барела дневно. В същото време британски и норвежки петролни продукти се превозват обратно, към балтийските пристанища по 50 000 барела на ден.[3]
Още от Х – ХІ в. регионът е известен с огромните количества херинга. Тя е имала толкова голямо значение, че е била наричана „златото на Дания“.[4] Днес индустриалният риболов на Дания не е така важен. През 2016 г. страната е на 32-ро място в света с 670 хиляди тона, но протоците не са основният източник.
През протока Зунд е създадена връзката Копенхаген-Малмьо – 16-километрово трасе, което през първата половина минава под земята, след което се превръща в мост (на височина 204 м над морското дъно).[5] То свързва в една общност 3,7 млн. жители на двете страни. През другия основен проток – Голям Белт – също има мост (6,8 км).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The Sound, Encyclopaedia Britannica
- ↑ Йорг-Петер Финдайзен, Дания. От наченките до наши дни, София 2007, с. 15
- ↑ The Danish and Turkish Straits are critical to Europe’s crude oil and petroleum trade, на сайта eia, 18 авг. 2017
- ↑ Финдайзен, Дания..., с. 91
- ↑ The Øresund Bridge, на сайта øresundsbron