Направо към съдържанието

Дарвиново нанду

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дарвиново нанду
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Нандуподобни (Rheiformes)
семейство:Нандута (Rheidae)
род:Нандута (Rhea)
вид:Дарвиново нанду (R. pennata)
Научно наименование
d'Orbigny, 1834
Разпространение
Синоними
  • Rhea darwinii Gould, 1837
Дарвиново нанду в Общомедия
[ редактиране ]

Дарвиново нанду (Rhea pennata), наричано също малко нанду,[2] е южноамериканска птица от семейство нандута. Тя е по-малка от другия вид – обикновено нанду, който също обитава Южна Америка.

Дарвиновото нанду има сиво или сиво-кафяво оперение. Височина до 90 cm, теглото му варира между 15 и 25 кг. От обикновеното нанду се отличава и по белите петна по гърба. При мъжките те са по-изразени, отколкото при женските, а при младите птици те напълно отсъстват.

Съществуват два географски изолирани един от друг ареала на този вид нанду. По големият от тях обхваща Южна Аржентина – Патагония и Южните Анди. Вторият е разположен на север, в пограничните райони на Боливия и Чили, във високите Анди.

Независимо от това че ареалите на обикновеното и дарвиновото нанду се пресичат, двата вида предпочитат различни местообитания. Дарвиновото нанду се среща в степните местности, в които растат само храсти, които по-големият му родственик не обитава. Също се среща и по високопланинските плата в Андите от 3500 до 4500 м надм. височина. В Патагония се среща в прохладните умерени зони чак до южния край на континента. През 1936 г. няколко птици са пренесени на Огнена земя, и дарвиновото нанду се е разпространило и там.

Наред с основния подвид Pterocnemia pennata pennata има още два географски изолирани подвида в средните Анди в пограничните райони на Перу, Боливия, Аржентина и Чили:

  • Pterocnemia pennata pennata (Orbigny, 1834)
  • Pterocnemia pennata tarapacensis (Chubb, 1913)
  • Pterocnemia pennata garleppi (Chubb, 1913)

По мнението на някои специалисти, другите два подвида са отделен вид (Pterocnemia tarapacensis). Те са с по-сиво оперение и с по-слабо изразени люспести крака.

  • Josep del Hoyo и др.: Handbook of the Birds of the World, Band 1 (Ostrich to Ducks). Lynx Edicions, 1992, ISBN 84-87334-10-5