Данов хълм
Данов хълм | |
Часовниковата кула на Сахат тепе | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Пловдив |
Част от | пловдивски тепета |
Надм. височина | 211 m |
Данов хълм в Общомедия |
Сахат тепе е едно от днешните шест тепета на българския град Пловдив.[1] Надморската му височина е 210,7 m. Разположено е в централната част на града и е с височина около 46 m на терена на града.
Официално се нарича Данов хълм в чест на българския възрожденец и книгоиздател Христо Г. Данов – общественик и кмет на град Пловдив. Известно време хълмът е носил името на Васил Коларов – бивш държавен глава и министър-председател.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Смята се, че през римско време на върха на хълма се е намирал храм на Венера.
Името му на турски означава Часовников хълм заради Часовниковата кула, издигната през 16 век на върха му. Тя е една от най-старите в Източна Европа и представлява каменна призма с височина 17,5 m.
В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, хълмът е наименуван Часовия хълм. С течение на времето търпи изменения, най-сериозното от които е през 1812 година (според арабския надпис над входа). Кулата е използвана за пожарникарски наблюдателен пост в периода между двете световни войни.[3]
През 1896 г. е първото планирано залесяване на хълма с приетия „План за залесяване на хълмовете Сахат тепе“.[4]
Хълмът има добра инфраструктура, което е причина и за по-малкия брой местни растителни и животински видове.[2] Заедно с тепетата Младежкия хълм и Хълма на освободителите, хълмът е обявен за природна забележителност в началото на 1996 г. [5]
Топлар тепе
[редактиране | редактиране на кода]На картата на немския инженер Хохщетер от 1869 г. Хълмът е обозначен като две тепета. Южният връх е означен като „Топлартепе“ (от топ, т.е. оръдие). И наистина от това място с оръдейни салюти се отбелязвали празниците. Османците са го използвали за барутен склад на пловдивския гарнизон.[3] Северният връх е означен като „Сахаттепе“. Хохщетер е използвал официални османски документи.[6]
На южния връх се намира радиорелейна телевизионна станция, построена на 18 януари 1956 година (на 1 юли 1960 година започва излъчване). Надморската ѝ височина е 210 m.
Ресторант „Младежка среща“
[редактиране | редактиране на кода]На самата площадка Сахат тепе и Топлар тепе се е намирал турски барутен погреб, известен като „барутницата“. На 3 август 1932 г. Пловдивската община обявява конкурс за построяване на бюфет на това място. Nа 19 февруари следващата година, заведението е открито. Проектът е на известния пловдивски архитект Никола Овчаров. Едноетажната постройката с елегантен обем и олекотена конструкция напълно отговаря на градинско-увеселителния характер на това място. След 1944 г. ресторантът продължава да работи под името „Младежка среща“. През 1975 г. заведението е съборено окончателно с цел да се издигне ново, такова не е построено.[7]
Паметници
[редактиране | редактиране на кода]- Паметник на Христо Г. Данов. Издигнат през 1933 година от студентското дружество „Тримонциум“.[8]
Разни
[редактиране | редактиране на кода]В основите на хълма се намират
- Радио Пловдив
- Телевизионен център Пловдив на Българска национална телевизия
- Евангелска съборна църква
- Музеен център за съвременна история към Регионалния исторически музей
- Частна профилирана гимназия „Класик“
- Гроздов пазар
- Лятно кино „Орфей“
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Информационна табела Сахат тепе
-
Изглед от тепето
-
Изглед от тепето
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Забележителното „Сахат тепе“ – през погледа на пътешественика
- ↑ а б Геоложки феномени на България // Архивиран от оригинала на 2018-10-13. Посетен на 2018-10-25.
- ↑ а б Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016
- ↑ От 107 години на ул. Иван Вазов има чинари, архив на оригинала от 4 ноември 2018, https://web.archive.org/web/20181104010151/https://arhiv.marica.bg/%D0%BE%D1%82-107-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BB-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8-news741108.html, посетен на 3 ноември 2018
- ↑ Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 98.
- ↑ Изчезналите тепета на Пловдив
- ↑ Кръчмата „Сахат тепе“ е върху турска барутница, архив на оригинала от 29 октомври 2018, https://web.archive.org/web/20181029030927/https://arhiv.marica.bg/remember-plovdiv-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-news744550.html, посетен на 29 октомври 2018
- ↑ Кметът Божидар Здравков. Из личния му архив. Публикации в периодичния печат. Съставители: проф. д-р Радка Колева и Анастасия Толева, Пловдив 2013, с. 167, 206.
|