Гьончо Белев
Гьончо Белев | |
български писател | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Националност | България |
Литература | |
Период | 1923 – 1963 |
Жанрове | роман, разказ, пътепис |
Известни творби | „Случки от живота на Минко Минкин“ (1940, 1945, 1957) |
Семейство | |
Съпруга | Любица[1] |
Деца | Верка[1] |
Гьончо Белев е български писател и общественик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Ихтиман на 12 юни 1889 г. в бедно занаятчийско семейство.[2]
Работи като писар в Българска земеделска банка (1909-1911). През Балканската война (1912-1913) е доброволец в Български червен кръст, а през 1914-1915 г. е безработен. Участва в Първата световна война като санитар в 22-ри пехотен полк. От 1918 г. до 1923 г. е библиотекар при Министерството на вътрешните работи.[2]
След преврата на 9 юни 1923 г. работи като коректор, преводач от руски, стенограф, редактор, уредник на печатарски музей, библиотекар в Държавната печатница.[2]
Един от най-добрите му другари е Димчо Дебелянов.[1][3]
През 1933 г. излиза от печат книгата му „Филм и каменни въглища“. През 40-те години създава трилогията „Животът си тече“ („Бентът трещи“, „Живота си тече“ и „Пукнатини“). В края на 40-те години Гьончо Белев работи върху друга серия романи – с автобиографичен характер. Поредицата е с общо наименование „Случки от живота на Минко Минкин“. През 1960 г. тези произведения, преработени излизат под друга наименование – „Панорама на една епоха“.
Той е един от основателите на Дружеството за българо-съветска дружба, активен участник в антивоенното движение. През 1939 г. е в Париж, присъства на Конгреса за мир. Впечатленията си отразява в книгата „Маслинено клонче в Париж“.
През 1946 г. е делегат на Конгреса на славянската емиграция в САЩ. Плодът на пътуването му дотам е „Какво видях в Америка“.
След 9 септември 1944 г. семейството се премества за известно време в Панагюрище, където съпругата му Любица е учителка.[1]
В София живее на ул. „Светослав Тертер“ № 19.[1]
През 1967 г. е издадена и последната му незавършена книга „Кипеж“.
Превежда творби на Антон Чехов, Михаил Пришвин, Валерий Брюсов, Иля Еренбург, Джек Лондон, Едгар Уолъс, Шалом Алейхем и др.[2]
Носител е на Димитровска награда (1950) и на орден „Народна република България“ I степен (1959).[2]
Умира на 23 януари 1963 г. в София.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Тайно страдание“ (разкази, 1923)
- „Филм и каменни въглища“ (разкази, 1933)
- „Бентът трещи. Провинциална хроника“ (1936)
- „Животът си тече“. Роман в две части: „След игото“ (1937) и „Пукнатини“ (1938)
- „За маслиненото клонче в Париж“ (пътепис, 1939)
- „Другият мир“ (разкази, 1940)
- „Случки из живота на Минко Минин“ (1940, 1945, 1957 – роман в 4 части)
- „Какво видях в Америка“ (1948)
- „Пътуване из демократична Германия“ (1951)
- Избрани творби (1954)
- „Картини из Румъния“ (1958)
- „Патилата на едно момче“ (1958)
- „Панорама на една епоха“ (1960)
- „Кипеж“ (незавършена, изд. 1967).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Искра Ценкова, „За хората и хлебарките“ Архив на оригинала от 2017-10-02 в Wayback Machine., сп. „Тема“, бр. 13 (232), 3 април 2006 г.
- ↑ а б в г д е Гьончо Белев в Литературен свят.
- ↑ Чудомир. Дневник (1947-1967). 1963 година // Литернет, 4 ноември 2004. Посетен на 25 септември 2022. Умря тия дни Гьончо Белев – голям писател, ако се гледа по некролога, подписан от Живков и пр., но аз не мога да го чета. Много пъти съм започвал и никога не довършвал негова книга. Зная го от 1910–12 год. още от „Арменското кафене“ като „непризнат талант“. Издаде и една малка книжчица под заглавие „Тайно страдание“, която не направи никому впечатление. Бил женен за учителка в Ихтиман, която късала от залъка си да му праща в София. Умря като партиец (голямо качество!) и като „приятел“ на Димчо Дебелянов..
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Гьончо Белев в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Произведения на Гьончо Белев в Моята библиотека
- От и за Гьончо Белев в Литературен свят
|
- Български писатели
- Български романисти
- Български автори на разкази
- Български пътеписци
- Български общественици
- Български преводачи на рускоезична литература
- Български библиотекари
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на Димитровска награда
- Носители на орден „Народна република България“ I степен
- Членове на БКП
- Родени в Ихтиман
- Починали в София
- Погребани в Централните софийски гробища