Гуидо Гонзага (1290 – 1369)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Гуидо Гонзага.
| Гуидо Гонзага Guido Gonzaga | |
| 1-ви граф на Мантуа | |
 | |
| Роден |
1290 г.
|
|---|---|
| Починал | 22 септември 1369 г.
|
| Погребан | църква „Сан Франческо“ (Мантуа) |
| Управление | |
| Период | 1362 – 1369 |
| Предшественик | Луиджи I Гондзага |
| Наследник | Луиджи II Гондзага |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Гонзага |
| Баща | Луиджи I Гонзага |
| Майка | Рикилда Рамберти |
| Братя/сестри | Фелтрино Гонзага Томазина Гонзага Филипино Гонзага Природени: Корадо Гонзага Алберто Гонзага Луиджа (Ликсема) Гонзага Федерико Гонзага Ацо Гонзага Джакомо Гонзага Марио Гонзага Томазина Гонзага Ориета Гонзага Джовани Гонзага Костанца Гонзага Бартоломео Гонзага Костанца Гонзага |
| Съпруга | Аниезе Пико Камила Бекария Беатрис дьо Бар |
| Деца | Беатриче Гонзага Томазина Гонзага Уголино Гонзага Луиджи II Гонзага Франческо Гонзага Бернабо Гонзага Маргерита Гонзага Риналдо Гонзага |
| Гуидо Гонзага в Общомедия | |
Гуидо Гонзага (на италиански: Guido Gonzaga; * 1290, Мантуа; † 22 септември 1369 пак там) от род Гонзага e подест на Мантуа (1328), господар на Мантуа и капитан на народа (1360 – 1369), господар на Реджо (1335 – 1369), кондотиер. През 1362 г. император Карл IV го издига в граф на Мантуа.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е син и наследник на Луиджи I Гонзага (* 1268, † 1360), подест на Модена, подест на Мантуа, подест на Парма, господар на Мантуа и капитан на народа, имперски викарий, и първата му съпруга Рикилда Рамберти от Ферара († 1318). Негови дядо и баба по бащина линия са Гуидо (Корадо) Коради (Коради да Гондзага) и Естрамбина ди Сан Мартино, а по майчина – кондотиерът Рамберто Рамберти, подест на Мантуа, и Маргерита ди Алмерико дей Лавелонго. Има двама братя и една сестра:
- Фелтрино (* ок. 1330; † 1374), кондотиер, господар на Новелара и Баньоло, имперски викарий в Реджо, родоначалник на кадетския клон „Гонзага ди Новелара е Баньоло“
- Томазина († 1372),съпруга на Гулиелмо Ацоне Кастелбарко, кондотиер на служба при Скалиджери
- Филипино (* кр. на 13 век; † 1356), имперски викарий в Реджо, кондотиер, съпруг на Анна Довара и на Верена фон Хабсбург-Лауфенбург
Има и трима полубратя и една полусестра от втория брак на баща си, сред които Корадо, кондотиер, родоначалник на кадетския клон Нобили Гонзага (или Гонзага ди Палацоло), четири полубратя и две полусестри от третия му брак, както и един полубрат и две полусестри от извънбрачни негови връзки.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]За Гуидо (Гуидо I или Гуидоне) не се помнят конкретни управленчески действия в периода, в който е на власт; достигайки управлението вече в напреднала възраст (70 г.), той е подкрепен от синовете си, като най-големият Уголино, който по всяка вероятност ефективно управлява съдбата на държавата, поне до убийството му (14 октомври 1362 г.) от ръцете на братята му Франческо и Лудовико. Следователно дейността на Гуидо (той е подест на Реджо през 1328 г.) е по-значима в предходните години, когато баща му е генерален капитан, който го подкрепя заедно с братята му в работата на управлението, допринасяйки за изгонването на сем. Бонаколси от Мантуа.
Гуидо приема поета Франческо Петрарка в двора си, предвиждайки културните интереси, които отличават благородническото семейство.
На 20 септември 1337 г. местната общност на Кастел Гофредо, с публичен акт на нотариуса Джакомино Гандолфи, решава да се постави под закрилата на Гонзага от Мантуа. Актът е предаден от някои кастелани в ръцете на Гуидо, който по това време управлява града заедно с баща си Луиджи.[1]
Големият двор от 1340 г. е запомнящ се и в него Гонзага, по повод семейни бракове, събира различни италиански принцове и много благородници в Мантуа.Изключителни са изпълненията на огромна тълпа от добре платени певци, шутове, танцьори на въже, музиканти и актьори, облечени в най-елегантни дрехи, избрани измежду тези, които самите принцове разменят помежду си като знак за приятелство и уважение по случай празници или специални тържества. Поетът Бенвенуто Алипрандо описва събитието със стихове, предадени ни чрез Лудовико Муратори[2].
През лятото на 1368 г. Гуидо претърпява атаката на Бернабо Висконти, съюзник на Кансиньорио дела Скала, който възнамерява да създаде държава на юг от Милано към Емилия: следователно Гонзага стават васали на Висконти.[3]
Умира на 22 септември 1369 г. на 79 г. и е наследен от своя оцелял син Луиджи, който се озовава в битка срещу Бернабо Висконти, възнамеряващ да разшири властта си и на изток от Милано.[4] Погребан е в семейния параклис на църквата „Св. Франциск“ в Мантуа.[5]
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Жени се три пъти:
∞ 1. за Аниезе Пико (* 1300, † 1340), дъщеря на Франческо I Пико, господар на Мирандола и подест на Модена, от която има 2 дъщери:
- Беатриче Гонзага (* Мантуа, † ок. 1335, Ферара), ∞ 21 януари 1335 за Николо I д’Есте (* 1294, Ферара; † 1 май 1344, пак там), кондотиер, съгосподар на Ферара, господар на Модена, от когото има 1 син и 1 дъщеря
- Томазина Гонзага, ∞ 1340 за кондотиера Ацо да Кореджо (* 1303, † ок. 1362), от когото има 7 деца
∞ 2. 1340 за Камила Бекария (* 14 век, Болоня; † 14 век) от господарите на Павия, от която няма деца.
∞ 3. за Беатрис дьо Бар (* 1310, † 1350), дъщеря на Едуард I, граф на Бар от Дом Скарпон,[6] от която има пет сина и една дъщеря:[7]
- Уголино Гонзага (* 1320, † 14 октомври 1362 убит от братята си), ∞ 1. за Верде дела Скала († 1340), дъщеря на Албоино I дела Скала, господар на Верона, и на първата му съпруга Катерина Висконти, от която няма деца 2. за Емилия (Камила) Дела Герардеска († 1349), дъщеря на Бонифацио Новело, граф на Доноратико и господар на Пиза, и на Контелда Спинола, от която има 1 дъщеря 3. за Катерина Висконти, (* 1342, † 1382), дъщеря на Матео II Висконти и Джильола Гонзага, от която няма деца
- Луиджи II Гонзага (* 1334, Мантуа; † 4 октомври 1382), 3-ти капитан на народа на Мантуа, ∞ 16 февруари 1356 за Алда д’Есте (* 1333, † 1381), дъщеря на Обицо III д’Есте, господар на Ферара и Модена, от която има 1 син и 1 дъщеря;
- Франческо Гонзага († 1369, Мантуа), ∞ за Елена да Полента, от която има 3 сина;
- Бернабо Гонзага († 1366);
- Маргерита Гонзага (*/† 14 век), ∞ 1353 за Якопино да Карара, син на Николо да Карара, господар на Падуа, от когото има 1 син;[8]
- Риналдо Гонзага, служи на семейство Есте.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Isabella Lazzarini: Gonzaga, Guido. In: Mario Caravale (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 57: Giulini–Gonzaga. Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 2001
- Cesare Cantù, Grande illustrazione del Lombardo-Veneto. Mantova e la sua provincia. Volume quinto, Milano, 1859.
- Pompeo Lita, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835
- Roberto Brunelli, I Gonzaga. Quattro secoli per una dinastia, Mantova, 2010
- Galeazzo Nosari, Franco Canova, I Gonzaga di Mantova. Origini di una famiglia dinastica, Reggiolo, 2019
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Castel Goffredo dalle origini ai Gonzaga. Mantova, 2008.
- ↑ Ludovico Antonio Muratori, Dissertazioni sopra le Antichità italiane, dissertaz. XXIX, sta in Alessandro d'Ancona e Orazio Bacci, Manuale della letteratura italiana, Volume IV, G. Barbèra Editore, Firenze 1910, с. 49 и сл.
- ↑ Galeazzo Nosari, Franco Canova, I Gonzaga di Mantova. Origini di una famiglia dinastica, Reggiolo, 2019, с. 75
- ↑ Galeazzo Nosari, Franco Canova, I Gonzaga di Mantova. Origini di una famiglia dinastica, Reggiolo, 2019, с. 78
- ↑ Rosanna Golinelli Berto. Associazione per i monumenti domenicani (a cura di), Sepolcri Gonzagheschi, Mantova, 2013
- ↑ Bar 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ Gonzaga 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ [Шаблон:Cita libro http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452245b/f2.image.r=Famiglie%20celebri%20di%20Italia%20gonzaga.langEN.zoom+Pompeo+Litta,+Famiglie+celebri+d'Italia.+Gonzaga+di+Mantova,+Torino,+1835.]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Itis.mn.it : Guido - Secondo capitano generale di Mantova Архив на оригинала от 2005-04-15 в Wayback Machine.
- Sardimpex.com : Gonzaga - Marchesi e Duchi sovrani di Mantova[неработеща препратка]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Feltrino Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
