Гуам (линеен крайцер, 1943)

„Гуам“ USS Guam (CB-2)
„Гуам“ през 1944 г.
Флаг	САЩ
Клас и тип	Линеен крайцер („Голям крайцер“) от типа „Аляска“
Производител	New York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ.
Служба
Поръчан	9 септември 1940 г.
Заложен	2 февруари 1942 г.
Спуснат на вода	12 ноември 1943 г.
Влиза в строй	17 септември 1944 г.
Изведен от експлоатация	утилизиран през май 1961 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	30 257 t (стандартна); 34 803 t (пълна)
Дължина	246,4 m
Дължина по водолинията	241,3 m
Ширина	27,7 m
Газене	9,7 m
Броня	пояс: 127 – 229 mm; траверси: 260 mm; палуба: 36+96 – 102+16 mm; барбети: 280 – 330 mm; кули ГК: 325 mm; каземати: 150 mm; бойна рубка: 269 mm
Задвижване	4 парни турбини General Electric; 8 водотръбни котли Babcock & Wilcox
Мощност	150 000 к.с. (110,3 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	33 възела (61,2 km/h)
Далечина на плаване	12 000 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 3619 t нефт
Екипаж	1517 души
Радиолокационни станции (РЛС)	CB1, 2: SK, 2x SG-1, 2x Mk 8, 2x Mk 12.22
Кръстен в чест на	Гуам, островна територия на САЩ
Награди:	2 × Бойни звезди
Въоръжение
Артилерия	3x3 305 mm; 6x2 127 mm;
Зенитна артилерия	14x4 40 mm; 34x1 20 mm
Самолети	2 катапулта; 4 хидросамолета
„Гуам“ в Общомедия

Гуам (на английски: USS Guam (CB-2)) е линеен крайцер на ВМФ на САЩ от Втората световна война от типа „Аляска“. Вторият американски кораб с това название, присвоено му в чест на американската тихоокеанска територия – островът Гуам.

„Гуам“ започва своята служба в самия край на Втората световна война и за това неговото участие в бойните действия е сравнително кратко. От март до юли 1945 г. крайцерът действа при Окинава, подсигурявайки противовъздушната отбрана на авионосните съединения, от време на време участва в бомбардировките на японското крайбрежие. От юли до август действа против японското корабоплаване в Източнокитайско и Жълто морета. След капитулацията на Японската империя е задействан в окупацията на Корея, по-късно се използва за превозване на завръщащите се американски войски в САЩ. През февруари 1947 г. е изваден в резерва, където и пребивава до изключването му от списъците на флота през 1960 г. През същата година е продаден за скрап.

История на създаването

На 19 юли 1940 г. Конгресът на САЩ приема програма за усилване на флота, съгласно която, в частност, се предполага да се построят 6 крайцера от този проект. Тъй като поради тяхното слабо брониране и специфично предназначение е невъзможно да се класифицират като battlecruisers (линейни крайцери), те получават неупотребяваното по-рано обозначение „голям крайцер“ (на английски: Large/Big cruiser - CB). Необичайността на новите кораби се подчертава и от техните имена – ако линкорите на САЩ се именуват в чест на щатите, а крайцерите в чест на градове, то големите крайцери получават названия в чест на чуждите владения на САЩ (Островни територии на САЩ).

Конструкция и строителство

„Гуам“ през 1944 г.

Линейният крайцер „Гуам“ има следните главни размери: максимална дължина – 246,43 м, газене – 9,7 м. Проектната водоизместимост на крайцера съставлява 30 257 т, пълната – 34 803 т. Главната енергетична установка се състои от четири турбозъбчати агрегата „Дженерал Илектрик“, всеки от които работи на един гребен вал, и осем парни водотръбни котела „Бабкок-Уилкокс“. Мощността на енергетичната установка съставлява 150 000 к.с. (110 МВт), позволяваща да се развие максимална скорост, равна на 33 възела (61 км/ч). Далечината на плаване на „Гуам“ съставлява 12 000 морски мили (22 200 км) на скорост 15 възела (28 км/ч).

Проектът предвижда разполагането на кораба на четири хидросамолета и двух хангара за тях. Пускът на хидросамолетите се осъществява от два катапулта.

Артилерийското въоръжение на крайцера се състои от девет 305-мм оръдия на главния калибър, разположени в три триоръдейни кули (две в носа и една на кърмата).

Универсалната артилерия на крайцера се състои от дванадесет 127-мм оръдия в шест двуоръдейни кули. Леката зенитна артилерия е: 56 40-мм „бофорса“ в четирицевни установки и 34 едностволни 20-мм „ерликона“.

Бронирането на кораба се състои от главен брониран пояс с дебелина 229 мм (9 дюйма), брониране на кулите на главния калибър, равно на 325 мм (12,8 дюйма). Главната бронева палуба има дебелина от 102 мм (4 дюйма).

„Гуам“ е заложен на 2 февруари 1942 в корабостроителницата New York Shipbuilding Corporation в Камдън, щата Ню Джърси. На 12 ноември 1943 г. линейният крайцер е спуснат на вода, а на 17 септември 1944 г. той влиза в строя на ВМС на САЩ. Строителството на „Гуам“ струва на американската хазна 67 053 828 щатски долара.

На 22 октомври корабът получава първите построени хидросамолети Curtiss SC Seahawk.

История на службата

На 17 януари 1945 г. „Гуам“ напуска Филаделфия и се насочва към Панамския канал, малко преди това извършвайки пробно плаване до Тринидад. След минаването на канала крайцерът се насочва за Пърл Харбър за събиране с Тихоокеанския флот на САЩ, пристигайки на мястото на 8 февруари. В Пърл Харбър на крайцера се качва с визита министъра на военноморските сили на САЩ Джеймс Форестал. На 3 март крайцерът напуска Хавай и се насочва за атола Улити, където на 13 март се присъединява към еднотипния крайцер „USS Alaska (CB-1)“. Скоро „Гуам“, заедно с останалите кораби на Бързоходното авионосно ударно съединение (командващ – адмирал Редфорд), излизат в морето за нанасяне на удар по японските острови Кюшу и Шикоку. Съединението пристига към бреговете на Япония на 18 март и веднага е подложено на атаки на камикадзе и бомбардировачи. „Гуам“ е отделен за бойна охрана на силно повредения самолетоносач „Франклин“ (USS Franklin CV-13), за връщането му в базата. Операцията завършва на 22 март, след което „Гуам“ се връща в състава на авионосното съединение, където е придаден на 16-ти дивизион крайцери.

През нощта на 27 към 28 март „Гуам“ и другите крайцери на дивизиона провеждат бомбардировка на летището на остров Минамидайто. След бомбардировката „Гуам“ се връща към силите за прикритие на авионосните съединения, действащи в района на островите Рюкю, където се намира до 11 май, след което се насочва към атола Улити за попълване на запасите и ремонт. След това крайцерът се отправя за Окинава, където влиза в състава на Task Group 38.4 на 3-ти флот на САЩ. В задачите на „Гуам“ отново е осигуряване на противовъздушната отбрана на самолетоносачите, самолетите на които нанасят удари по остров Кюшу. На 9 юни „Гуам“ и „Аляска“ в течение на час и половина обстрелват остров Окидайто, след което отплават за Сан Педро, в залива Лейте, пристигайки там на 13 юни.

През юли „Гуам“ се връща в Окинава, където е назначен за флагмански кораб на Крайцерска оперативна група 95 (Cruiser Task Force 95). На 16 юли „Гуам“ и „Аляска“ се насочват на рейд по Източнокитайско и Жълто морета, с цел действия против японското корабоплаване. Постигайки само скромни успехи, крайцерите се връщат на разположение на флота на 23 юли. Тук те се присъединяват към големия рейд в устието на Яндзъ, осъществен със силите на три линейни кораба и три ескортни самолетоносача. Тази операция също има незначителен успех и на 7 август корабите се връщат на Окинава.

Скоро след завръщането си в Окинава „Гуам“ става флагмански кораб на Севернокитайското съединение (North China Force), в задачата на което влиза „демонстрация на флага“ в региона, включващ Циндао, Порт Артур и Далян.

Следвоенна служба

На 8 септември 1945 г. „Гуам“ влиза в корейското пристанище Инчон, участвайки в окупацията на Корея. На 14 ноември крайцерът тръгва от Инчон и се насочва за Сан Франциско, имайки на борда американски войници, връщащи се в Съединените щати. На 3 декември крайцерт пристига там, а след два дена отплава за Байон, Ню Джърси, пристигайки там на 17 декември. В Бейон крайцера се намира до изваждането си в резерв, на 17 февруари 1947 г.

Впоследствие крайцерът е зачислен в Атлантическия резервен флот, в състава на който и се намира до изключването си от списъците на флота, на 1 юни 1960 г. На 24 май „Гуам“ е продаден за скрап за 423 076 щатски долара на балтиморската компания „Бостън Металс“. На 10 юли 1961 г. корабът е отбуксиран в корабостроителницата на компанията за разкомплектоване. Активната служба на крайцера съставя едва 29 месеца.

Литература

• Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
• Тарас А.Е. Энциклопедия броненосцев и линкоров. Москва, Харвест, АСТ, 2002. ISBN 985-13-1009-3.
• Кофман В.Л. Суперкрейсера 1939—1945 /Большие крейсера типа «Аляска». Морская коллекция. Моделист-Конструктор, 1995. (на руски)
• Breyer, Siegfried. Battleships and Battle Cruisers, 1905 – 1970. Garden City, New York, Doubleday, 1973. ISBN 0-385-07247-3.
• Dulin, Robert O., Jr.; Garzke, William H., Jr. Battleships: United States Battleships in World War II. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1976. ISBN 1-55750-174-2.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
• Egan, Robert S. The US Navy's Battlecruisers. International Naval Research Organization. Т. VIII. International Naval Research Organization, 1971. p. 28 – 51. (на английски)
• Green, William. War Planes of the Second World War. London, Macdonald, 1962.
• Scarpaci, Wayne. Iowa Class Battleships and Alaska Class Large Cruisers Conversion Projects 1942 – 1964: An Illustrated Technical Reference. Nimble Books LLC, 2008. ISBN 1-934840-38-6.
• Osborne E.W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.
• Whitley, M. J. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-141-6.

Външни препратки

• ALASKA battlecruisers (1944) ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Гуам (линеен крайцер, 1943)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Guam (CB-2) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​